— Интересуват ме само доказани факти и надеждни свидетелства, които да ги подкрепят — каза Стрийтър. — А не чистата пропаганда, повтаряна безкрайно, докато доверчивите не я приемат за истина. Ето един пример. Сталин успява да убеди цялата нация, че през 1941 година е бил в Москва и е ръководел военните действия, докато германската армия е била само на трийсет километра от града. Много по-вероятно е обаче да е избягал в Куйбишев и да се е върнал в столицата след като германците били принудени да отстъпят. Защо казвам «много по-вероятно»? Защото не разполагам с неопровержимо доказателство, а за един историк вероятността от деветдесет процента не би трябвало да е достатъчна.
Саша много харесваше провежданите два пъти в седмицата занятия и никога не ги пропускаше, макар че Бен Коен се опитваше да го убеди, че има и живот извън университета. Бен неотдавна беше влязъл в Съюза на студентите в Кеймбридж и започваше да проявява интерес към политиката и след много увещавания Саша се беше съгласил да присъства на следващия им дебат с негово участие. Той рядко излизаше извън стените на Тринити, освен ако не отиваше да прекара известно време с Чарли в Нюнам. Но пък, от друга страна, още на първото им занимание д-р Стрийтър ясно беше дал да се разбере, че очаква и тримата му питомци да завършат с отличие и че няма да приеме нищо по-малко от това. Докато други се отличаваха на игрищата, Стрийтър смяташе, че неговият дълг е да развива умовете на студентите си, а не мускулите им. Саша обаче реши, че едно отскачане до Студентския съюз няма да навреди на никого.
Часът мина толкова бързо, че когато часовникът удари единайсет, Саша затвори с неохота бележника си и започна да си събира нещата. Канеше се да излезе, когато Стрийтър го спря.
— Би ли ми отделил една минута, Карпенко?
— Разбира се, сър.
— Питах се имаш ли някакви планове за довечера?
— Смятах да отида до Студентския съюз.
— Тази камара няма да се сражава за кралицата и страната.
— Да, сър. И вие ли ще бъдете там?
— Не, приключих с войните — каза Стрийтър, без да предложи повече обяснения. — Но когато ти се отвори свободна вечер, можеш да минеш след вечеря за партия шах, където царете, цариците и офицерите не биват затваряни, екзекутирани или убивани, а просто се местят по дъската и от време на време се премахват от нея. — Саша се усмихна. — Но трябва да те предупредя, Карпенко, че имам скрит мотив. Аз съм преподавателят, отговарящ за отбора по шах на университета, и искам да видя дали си достатъчно добър, за да участваш в срещата с Оксфорд.
— Преспа ли вече с нея?
— Бен, ти си най-грубият индивид, когото съм срещал.
— Говориш така, защото живееш като монах. А сега отговори на въпроса. Спа ли вече с нея?
— Не, не съм. Честно казано, дори не съм сигурен какви са чувствата й към мен.
— Саша, как може да си толкова умен и тъп едновременно? Чарли те обожава и ти сигурно си единственият, който не го осъзнава.
— Но все пак няма да е толкова лесно, защото Нюнам не позволява на студентките си да канят мъже след шест в стаите си, а дори преди този час и двата крака на госта трябва постоянно да са стъпили на пода, доколкото си спомням правилника им.
— Може и да се изненадаш, Саша, но хората правят секс и преди шест вечерта, при това дори когато краката им са стъпили на пода. — Саша още не изглеждаше убеден. — Но не това е причината да искам да се видим. Уговорката за дебата довечера остава, нали?
— Тази камара няма да се сражава за кралицата и страната — каза Саша. — Да, макар че това е абсолютно нелепа идея, която ще бъде направена на пух и прах.
— Не съм толкова сигурен в това. Има ужасно много болшевики, които с радост биха подкрепили идеята кралицата да живее в общинско жилище. Друга е причината да те питам дали ще дойдеш. Искам да те запозная с най-новата си приятелка.
— Преспа ли вече с нея? — ухили се Саша.
— Не, но скоро и това ще стане, защото знам, че изгаря по мен.
— Бен — с отвращение рече Саша, — английският е езикът на Кийтс, Шели и Шекспир, ако случайно не си го забелязал.
— Личи си, че не си чел Харолд Робинс.
— Не съм — въздъхна раздразнено Саша. — Но все пак ще дойда, дори единствената причина да е да се запозная с горката дама, която изгаряла по теб, както елегантно се изрази.
— Всъщност тя е и доста умна.
— Не може да е чак толкова умна, Бен. Помисли си.