— И е единствената жена в комитета на Съюза — каза Бен, без да обръща внимание на язвителната забележка.
— Значи изобщо не си от нейната класа.
— Няма класи, когато ги вкараш в леглото.
— Бен, като кон с капаци си.
— Защо не поканиш и Чарли и после да вечеряме заедно?
— Добре, убеди ме. А сега се махай. Имам занятия след един час и трябва да прегледам есето си.
— Аз още не съм написал моето.
— Не знаех, че писането е изискване за изучаващите местна икономика.
Това беше първото посещение на Саша в Студентския съюз, но веднага след като влязоха в залата за дебати стана ясно, че Бен вече е станал неразделна част от нея. Той намери две свободни места отпред и веднага се включи в оживеното бъбрене на онези около тях. Възцари се тишина едва когато тримата ръководители на Съюза влязоха и седнаха на столове с високи облегалки на подиума.
— Онзи в средата е Кери — прошепна Бен. — В момента е президент на Съюза. Един ден аз ще седна на този стол.
Саша се усмихна, а Кери стана и обяви:
— Ще помоля вицепрезидентът да прочете протокола от миналото събрание.
Докато Крис Смит четеше протокола, Саша огледа претъпканата зала и галерията, където студентите се бяха навели над парапета в очакване на началото на дебата.
Когато вицепрезидентът приключи и си седна на мястото, Кери се изправи отново.
— Дами и господа, сега каня почитаемия мистър Антъни Уеджуд Бен, депутат от Парламента, да представи тезата, че тази камара не следва да се сражава за кралицата и страната.
Мистър Бен се изправи от мястото си сред силни ентусиазирани възгласи. За Саша беше ясно, че депутатът се ползва с подкрепата на повечето присъстващи студенти.
— За мен е чест да бъда поканен да представя тази теза — започна Бен. — Не на последно място защото всички знаем, че Великобритания не е демокрация. Как някой може да твърди друго, когато държавният ни глава не е избираем? Как можем да смятаме, че всички мъже и жени са равни пред закона, когато горната камара се доминира от седемстотин наследствени лордове, повечето от които не са работили нито един ден в живота си и чийто единствен принос е да гласуват всеки път, когато наследственото им право е застрашено? И същите тези хора решават дали трябва да воюваме с онези, които смятат за свои врагове.
Речта на Бен често беше прекъсвана от ентусиазирани викове «Браво!» и «Позор!» и макар че не беше съгласен с нито една негова дума, Саша не можеше да отрече, че мистър Бен беше грабнал вниманието на всички присъстващи. Когато си седна на мястото, залата се изпълни с още по-силни викове и дюдюкане.
Адмирал сър Хю Мънроу от депутатите консерватори стана да изложи противната теза. Галантният джентълмен посочи, че ако Великобритания не се е била сражавала за краля и страната през Втората световна война, сега на трона в двореца в Бъкингам би седял Хитлер, а не Елизабет II. Думите му бяха посрещнати с одобрителни викове на онази част от аудиторията, която беше мълчала по време на речта на мистър Бен. След като адмиралът си седна, двамата им поддръжници взеха думата със същата страст, но на Саша все още му се струваше, че тезата на Бен ще победи.
Той изслуша внимателно и четирите речи, все още изумен, че подобни противоположни мнения могат да се изразяват така открито и без страх от репресии. В Ленинград вече половината студенти щяха да са арестувани и поне двама от говорещите щяха да са в затвора или може би направо застреляни.
Президентът отново се изправи и покани членовете на Съюза да говорят от местата си преди да се пристъпи към гласуване.
— Само по две минути на изказване — твърдо обяви той.
Един след друг студенти ставаха и заявяваха, че никога не биха се сражавали за кралицата и страната, докато други твърдяха, че предпочитат да умрат на бойното поле, отколкото да приемат чуждо владичество. След речта на някой си Тарик Али, бивш президент на Съюза на студентите в Оксфорд, Саша реши, че вече не може да се сдържи. Без да се замисля, той скочи на крака, щом президентът попита за други изказвания, и се смая, когато мистър Кери го посочи.
Саша вече съжаляваше за решението си и бавно излезе напред. Присъстващите се смълчаха неуверено, тъй като не бяха сигурни коя страна ще подкрепи. Той стисна здраво краищата на катедрата, за да спре треперенето на ръцете си.
— Дами и господа — почти шепнешком започна той. — Аз съм Саша Карпенко. Роден съм в Ленинград, където прекарах първите шестнайсет години от живота си, докато комунистите не убиха баща ми. — За първи път в залата се възцари гробна тишина и всички погледи се заковаха в него. — Неговото престъпление — продължи той — беше желанието му да организира профсъюз, така че колегите му докери да се радват на същите права, които вие във Великобритания приемате като нещо естествено. Това е една от привилегиите на демокрацията. Както ни напомня Уинстън Чърчил, демокрацията е най-лошата форма на управление, като се изключат всички останали. Отказвам да се извинявам заради това, че не съм роден в тази страна, но съм благодарен, че избягах от тиранията на комунизма и мога да присъствам на подобен дебат, който никога не би могъл да се проведе в Русия. Защото ако се проведе, мистър Уеджуд Бен ще бъде застрелян, а мистър Тарик Али ще бъде пратен в лагерите в Сибир.