— Ти си достоен — каза той и думите му бяха посрещнати със спонтанни аплодисменти.
— Мисля, че резултатът е наистина осем на нула — каза Стрийтър, след като ръкоплясканията утихнаха. — И трябва да те предупредя, Гарет, че младият Карпенко е новобранец и ще се погрижа да си запиша правилната дата, когато дойде време да ви посетим догодина.
Саша се чудеше дали някога ще свикне жена да плаща питиетата.
— Замислял ли си се за кандидатура за комитета на Съюза? — попита Фиона, докато му подаваше бирата.
Саша отпи глътка, което му даде време да обмисли отговора си.
— Какъв е смисълът? — отвърна накрая. — Дори не мога да реша коя партия подкрепям, така че кой би гласувал за мен?
— Много повече хора, отколкото си представяш — каза Бен и отпи дълга глътка. — След онази вдъхновяваща реч в дебата за кралицата и страната и след разпердушинването на целия оксфордски отбор по шах ще гласуват за теб дори ако се кандидатираш като руски сепаратист.
— А ти ще се кандидатираш ли, Бен? — попита Саша.
— И още как. Фиона пък ще участва в надпреварата за вицепрезидент.
— Е, имаш поне два сигурни гласа от най-върлите ти почитатели — рече Саша.
— Благодаря — отвърна Фиона. — Има обаче много мъже, включително в моята партия, които още са на мнение, че мястото на жената е в кухнята.
— Трябва да се засрамят — отбеляза Бен и вдигна чашата си.
— Да не споменавам онези от лейбъристката партия, които смятат, че се позиционирам по-вдясно и от Атила.
Бен остави празната си чаша на масата.
— Още по една?
— Не, благодаря — каза Саша. — Трябва да съм свеж, ако искам да обясня на доктор Стрийтър защо смятам, че не е прав, че руснаците са най-привикнали към живота в тоталитарен режим, та бил той и царски.
— Тъпотия — каза Бен. — Аз не бих се осмелил да противореча на наставника си.
— Той изобщо ще те познае ли, ако се явиш на занятията му? — попита Саша.
Бен пренебрегна коментара му.
— Ами ти, Фиона? Ще ми правиш ли компания за още по едно?
— Колкото и да ми се иска, Бен, аз също трябва да си лягам. Не искам да заспя утре по време на лекцията на Тортс.
— С удоволствие бих се присъединил към теб — каза Бен, — но току-що зърнах група либерали, които трябва да поухажвам, ако искам да имам някакъв шанс да вляза в комитета.
— Не забравяй да споменеш добра дума и за мен — отвърна Фиона. — И не забравяй също, че ще бъдеш дисквалифициран от изборите, ако ги черпиш непосредствено преди тях.
— Бен е прав, между другото — каза тя на Саша, след като двамата излязоха от бара на Съюза и тръгнаха по каменната пътека към Кингс Парейд.
— За какво?
— Че трябва да се кандидатираш за комитета. Може и да не те изберат първия път, но ще заявиш присъствието си.
— За какво?
— За по-висш пост.
— Не мисля. Оставям това на теб.
— Поне го обмисли. Защото решиш ли коя партия подкрепяш, можеш да станеш дори президент на Съюза.
— Не се ли стремеше ти към този пост?
— Да. Но тъй като всеки семестър се избира нов президент, защо да не бъдем и двамата?
— Изобщо не съм се замислял да се кандидатирам в комитета — каза Саша. — Още по-малко да ставам президент.
— Значи е време да се замислиш. Ще ме изпратиш ли до колежа?
— Разбира се.
— Толкова възхитително старомоден си — закачливо каза Фиона и го хвана за ръката.
Саша отново се изненада, че жената прави първата крачка. Пешката пред царицата излиза една позиция напред.
Докато вървяха хванати за ръце към колежа на Фиона, Саша нямаше как да не си помисли за Чарли. Знаеше, че тя не се интересува особено от Съюза и по-конкретно от Фиона.
— Ще успееш ли да намериш обратния път, Саша? — попита Фиона, когато стигнаха входа на Нюнам. И преди той да успее да отговори, добави: — Какво ще кажеш да се качим в стаята ми за едно питие?
— Но как бих могъл да мина през портиерната? — отвърна Саша в опит да се измъкне.
Фиона се разсмя.
— Ела с мен. — Тя отново хвана ръката му и го отведе до задната част на сградата. — Виждаш ли пожарната стълба? Прозорецът на третия етаж е на моята стая. Когато видиш да светва, качи се. — И без да каже нито дума повече, го остави да стои като втрещен.
Саша се опита да се овладее. Мислеше да си тръгне обратно за Тринити, когато прозорецът на третия етаж светна. Фиона отвори и се усмихна надолу към своя наивен Ромео.
Саша се покатери по стълбата до третия етаж. Влезе през прозореца и видя, че Фиона стои на леглото и си разкопчава блузата. Тя пристъпи към него, смъкна сакото му и започна да целува врата му, лицето, устните. Когато се дръпна, Саша видя, че вече се е освободила от блузата.