— Мислех си, че с Бен сте двойка — каза Саша.
— Изгодно ми е да си мисли така — каза Фиона, докато го придърпваше към леглото. — Бен ми е интересен само дотолкова, доколкото може да осигури гласовете на евреите.
Саша тутакси я спря и я отблъсна.
— Какво толкова казах?
— Ако не знаеш, Фиона, не бих могъл да ти го обясня. — Той вдигна сакото си от пода и тръгна към прозореца. Погледна назад и трябваше да признае, че дори да не можеше да скрие гнева си, Фиона наистина е красавица. Едва след като се спусна по пожарната стълба и вървеше обратно към Тринити, той реши, че в крайна сметка ще се кандидатира за комитета на Съюза.
15.
Алекс
Нюйоркски университет
Когато парите свършиха, Алекс не беше сигурен към кого да се обърне за помощ.
На повечето първокурсници им трябваха няколко седмици, докато свикнат с графика на университета, но Алекс не разполагаше с това време. Сергията на Бърни, както все още я възприемаха местните, едва излизаше на нулата. Макар че Алекс беше намерил начини да ореже разходите, Улф си искаше своите 320 долара на месец — при това предварително според договора, както му напомняше най-редовно. Алекс обаче нямаше 320 долара и ако не му дадеше парите в понеделник сутринта, нямаше да има сергия. Към кого ли можеше да се обърне за краткосрочен заем?
Седеше в дъното на аудиторията и си драскаше в бележника. Студентите около него си мислеха, че си води записки по лекцията, но мислите му всъщност бяха заети с това как да задържи сергията. На закуска беше уверил Елена, че оценките му винаги са достатъчно добри, за да го поставят в горната половина на класацията, но знаеше, че не може да сподели с нея другите си грижи.
— Можеше ли крахът на Уолстрийт да се избегне и трябваше ли финансовите експерти да предвидят много по-рано сигналите, или те просто…
Алекс погледна бележките си и записаните възможности — мама, Димитрий, Иван. Обмисли ги една по една. Майка му знаеше само половината от историята, при това по-добрата. Никога не се беше срещала с г-н Улф и бе виждала Иван само от разстояние, когато двамата с Алекс обядваха в «Марио». Съмнителна фигура, която не й харесва, беше казвала неведнъж тя на сина си.
Напоследък Алекс беше започнал да се пита дали не е права. Елена смяташе, че Иван работи на пазара, макар че никога не го беше виждала там. Тя често даваше да се разбере, че се надява синът й да не стане в крайна сметка продавач, а юрист или счетоводител с комфортен офис в Манхатън, който всяка вечер се прибира у дома при жена си и трите си деца и живее в Горен Ийст Сайд, а не в Бруклин.
«Продължавай да си мечтаеш», би й казал Алекс, но знаеше, че тя никога няма да приеме, че той е един от онези улични търговци, които, щом сложат костюм, се превръщат в предприемачи. Зачерта името й.
Димитрий? Той се беше показал като човек, който дава, а не взема. Човек, чиято щедрост и доверие сякаш не знаеха граници. Именно благодарение на него Алекс и майка му имаха покрив над главата и пак той бе осигурил първия заем за сергията, който Алекс още не му беше върнал. Още по-лошото бе, че отново беше отплавал и се очакваше да се върне чак след десет дни.
Алекс още си мислеше, че Димитрий крие някаква тайна. Но може би майка му беше права и той бе просто добър човек. Зачеркна с неохота името му и така в списъка остана само един.
Иван. Отношенията им ставаха все по-сложни. Партньорът му често избухваше, ако Алекс закъснееше дори с една минута за шахматните срещи, и напоследък той започна да подозира, че не получава целия си дял от печалбите през уикендите. Иван винаги криеше какво записва в бележника, а докато се правеха страничните облози, очите на Алекс винаги бяха вързани.
През изминалата година Алекс беше научил съвсем малко неща за Иван. Не знаеше какво работи, освен че има някакъв малък бизнес с внос и износ. Въпреки това Иван се очертаваше като единствената му перспектива да спази уговорката си с г-н Улф.
Алекс бавно огради името и реши, че както е в шаха, нападението е най-добрата защита. Щеше да повдигне въпроса за заема през обедната им почивка в събота.
— За уикенда искам да напишете есе на тема дали първите сто дни на Рузвелт като президент са били повратната точка… — говореше лекторът.
Това не беше нещото, което Алекс беше планирал за уикенда.
— Нека се опитам да разбера проблема ти — каза Иван на руски, докато поставяха пред него голяма пица. — В момента си наел сергия…
— Имам петгодишен лиценз.