Выбрать главу

В края на втората си година в университета беше изплатил изцяло дълга си към Димитрий и беше купил на майка си кожух за нюйоркските зими — истински удар за шейсет долара от магазин за дрехи втора употреба. Вече дори мислеше дали да не купи на старо микробус, за да зарежда по-бързо и да пести време, но реши да го направи след като се дипломира.

Макар че работеше по шестнайсет часа на ден, Алекс се радваше на живот, за какъвто никой от колегите му не можеше и да помисли. Но реалният бонус беше, че трите му сергии вече носеха достатъчно голяма печалба, за да може да наеме и четвърта (стъклени изделия с врязана украса, последният вик на модата).

Всичко вървеше по план, докато не го арестуваха.

16.

Саша

Кеймбридж

— Кога според теб ще научим резултатите? — попита Саша.

— Гласуването приключи в шест, така че в момента гласовете се преброяват — отвърна Бен. — Според мен резултатите ще излязат след половин час, ако не и по-рано.

— Но ние как ще разберем? — попита Саша, като се мъчеше да не показва колко е нервен.

— Напускащият поста си президент ще обяви имената на новото ръководство и на избраните в комитета, след което или ще празнуваме, или ще давим мъката си.

— Да се надяваме, че и двамата ще влезем в комитета.

— Ти със сигурност си вътре — каза Бен. — А аз се надявам да се добера до четвъртото място.

— Ако успееш, как ще го отпразнуваш?

— Смятам да направя последен опит да търкулна Фиона в сламата. Ако тя стане вицепрезидент, трябва да си осигуря шанс за влизане.

Саша отпи от бирата си.

— А ти какво си планирал? — попита Бен.

— Така или иначе ще ида да се видя с Чарли и ще се опитам да се реванширам за всичкото време, което прекарах на това място.

— Тя самата стана доста заета, откакто влезе в театралния клуб — каза Бен. — Може би трябваше да станеш актьор, а не политик. Тогава би могъл да играеш Оберон, а тя — Титания.

— Завиждам на Оберон.

В помещението внезапно се възцари тишина — влезе досегашният президент на Съюза. Той спря в центъра, изкашля се и изчака вниманието на всички да се насочи към него.

— Резултатът от гласуването за ръководство за есенния семестър е следният. За президент със седемстотин и двайсет гласа е избран мистър Крис Смит от Пемброук Колидж.

Думите му бяха посрещнати с радостни викове и поддръжниците на Смит вдигнаха чаши. Кери изчака тишината да се възстанови.

— Ковчежник ще бъде мистър Р. С. Андрю от Кайъс, избран с шестстотин деветдесет и един гласа. — Членовете на лейбъристкия клуб се присъединиха към ликуването.

— И вицепрезидентът с четиристотин и единайсет гласа — продължи Кери пред смълчаната аудитория — е — той направи пауза — мис Фиона Хънтър от Нюнам Колидж.

Половината присъстващи скочиха на крака, докато другата половина си остана по местата.

— Тя ще е следващият президент — каза Бен.

Кейси обърна следващия лист.

— За членове на комитета са избрани мистър Саша Карпенко с осемстотин и единайсет гласа, мистър Норман Дейвис с петстотин четирийсет и два гласа, мистър Джулс Хъксли с петстотин и шестнайсет гласа и мистър Бен Коен с четиристотин четирийсет и един гласа.

— Честито — каза Бен и стисна ръката на Саша. — Само въпрос на време е да станеш президент. Но засега да идем да паднем в краката на новия ни вицепрезидент.

Саша с неохота го последва през залата към заобиколената от почитатели Фиона. Тя прегърна топло Бен, но когато видя Саша, му обърна гръб.

— Трябва да празнуваме — каза Бен. — Ще вечеряш ли с нас?

— Не, благодаря — отговори Саша. — Отивам да се видя с Чарли. Надявам се да ми даде втори шанс.

— Успех — каза Бен. — И поздравления за изкачването до върха на хлъзгавия стълб.

Саша бавно мина през препълнената зала, като му се наложи да спира няколко пъти, за да се ръкува с хора, които му честитяха, макар че вече си мислеше за Чарли и се надяваше, че тя ще иска да сподели триумфа му. Знаеше как му се иска да отпразнува случая. За последен път я беше видял на чай в стаята й преди малко повече от седмица. С ужас беше открил, че стаята на Чарли е на втория етаж, точно под тази на Фиона. Очевидно нещо я тормозеше — може би заради участието й в «Сън в лятна нощ», до чиято премиера оставаха само няколко дни и в която тя играеше ролята на Титания. Или може би защото той беше отделял прекалено много време на Съюза.