Тъкмо се канеше да се откаже, когато вратата се отвори. За няколко мига двамата само се взираха един в друг.
— И ти ли, Бруте — най-сетне каза Чарли.
— Грешна пиеса — отвърна Саша. — Дойдох да ти кажа, че няма нищо по-красиво от теб в цяла Верона.
— Но това не ти попречи да се покатериш на друг балкон преди моя.
— Нима си ме видяла? — Саша се изчерви.
— И двата пъти. И любовният ми живот изобщо не се подобри, когато скочих от леглото и изтичах до прозореца, за да видя само, че си изчезнал.
Саша избухна в смях.
— Рори се измъкна почти със същата скорост като теб. Но влизай — каза тя и го хвана за ръката, — защото онова беше само генерална репетиция.
Когато след два часа Саша се върна в колежа, едва ли някой можеше да не забележи доволната усмивка на лицето му, освен може би портиерът.
— Има телефонно съобщение за вас, мистър Карпенко — каза той и му подаде листче.
Саша го разви, прочете единственото изречение и веднага попита кога са го търсили.
— Преди малко повече от час, сър. Потърсих ви в стаята ви, но ви нямаше и никой не знаеше къде сте, тъй като сте пропуснали следобедната лекция.
— Не, аз бях… Моля ви, ако някой попита, кажете, че се налага спешно да замина за Лондон и че ще отсъствам поне два дни.
— Разбира се, сър.
След час Саша слезе на перона на Кингс Крос. Когато влезе в малкия апартамент над ресторанта във Фулам, завари майка си по-разстроена, отколкото я беше виждал от смъртта на баща си насам. Беше си взела свободна вечер — нещо, което никога досега не бе правила.
Броят на опечалените, които се събраха на опелото в «Сейнт Мери» във Фулам беше свидетелство за популярността на мистър Морети, която далеч надхвърляше границите на местната общност. Трогващото слово на Саша накара мистър Килтър да отбележи:
— Както казват в Йоркшър, момко, ти го накара да се гордее.
След като церемонията свърши и ковчегът беше спуснат в земята, Саша придружи майка си до ресторанта, където се бяха събрали роднини, приятели и клиенти, за да изкажат съболезнованията си. Мнозина разказваха лични истории за добрината на покойния, но никоя не беше по-затрогваща от тази на Елена.
Когато и последният гост си тръгна, Елена изпрати скърбящата вдовица до дома й.
— Трябва да се върнеш на работа, Елена — каза мисис Морети, когато започна да се здрачава. — Салваторе би очаквал точно това.
Елена с неохота стана от стола си и прегърна за последен път възрастната дама, преди да си облече палтото. Канеше се да излезе, когато мисис Морети каза:
— Скъпа, ще бъдеш ли така добра да се отбиеш утре? Мисля, че трябва да обсъдим какво съм планирала за ресторанта.
На следващия ден Саша не се върна в Кеймбридж, а тръгна в обратната посока и пристигна в Оксфорд навреме, за да се присъедини към съотборниците си в Мъртън, които бяха проверили допълнително датата, часа и мястото.
Оксфордският отбор обаче беше излекувал раните си и ги очакваше. Когато Саша успя да разбере какво са намислили, вече беше късно и Кеймбридж изгуби мача с 4 1/2 на 3 1/2. На връщане към Фенс Саша обясни на д-р Стрийтър как Дженкинс ги е бил още преди да са направили първите си ходове.
— Какво е направил? — не разбра Стрийтър.
— Мистър Дженкинс наруши традицията най-добрият от техния отбор да играе срещу най-добрия от нашия. Той сложи най-слабия си срещу мен, очевидно готов да жертва една партия. Така най-силният им играч беше на нашата втора дъска и имаха предимство за останалите седем игри.
— Уелски кучи син — изруга Стрийтър.
— Не се безпокойте, сър. Догодина тактиката им няма да мине, защото ще се погрижа аз да ги причакам в засада.
— Добре. И още нещо, Саша. Възнамерявам догодина да те направя капитан, така че това ще е последният ти шанс за отмъщение. Подозирам обаче, че това няма да е най-голямото предизвикателство срещу теб, ако все още възнамеряваш да се кандидатираш за президент на Съюза и да спечелиш.
— Понякога се чудя дали не мога да направя и двете — каза Саша. — Чарли никога не казва нищо, но знам, че предпочита да се откажа от Съюза и да се съсредоточа върху работата си.
— Чух, че поради някаква причина се е отказала от театъра — отбеляза Стрийтър. Саша премълча. — Ако искаш да се кандидатираш за президент, кой според теб ще е най-сериозният ти противник?
— Фиона Хънтър, сегашният вицепрезидент.
— Ако е истинска дъщеря на баща си, ще е наистина страховит опонент.