Вратата се отвори. Детектив сержант Уоруик и някаква жена с униформа влязоха в стаята и заеха местата от другата страна на масата.
— Трябва да ви задам няколко въпроса — каза Уоруик и включи магнетофона си. — Срещу вас е повдигнато сериозно обвинение, но искам да чуя вашата версия на историята, преди да реша как да постъпя.
Саша си спомняше много добре от романите на Хари Клифтън, че адвокатът Дерек Матюс, чиито клиенти много добре познаваха това положение, винаги ги инструктираше да не казват нито дума, преди да е пристигнал. Саша обаче не беше престъпник и нямаше какво да крие. Зачака нетърпеливо да разбере какво е това «сериозно обвинение», като си даваше сметка, че с премълчаването на тази ключова информация детективът се опитва да го накара да се чувства нервен и несигурен. И определено успяваше.
— Мис Фиона Хънтър — започна най-сетне Уоруик — е заявила, че в четвъртък, шестнайсети ноември — миналия четвъртък, — към десет вечерта вие сте се покатерили по пожарната стълба на сградата на Нюнам Колидж, влезли сте в стаята й на третия етаж и сте откраднали папка с поверителни материали. — Детективът погледна Саша право в очите. — Какво имате да кажете по въпроса?
— Какво е имало в папката? — попита Саша.
— Мис Хънтър твърди, че има доказателства, че сте влезли в страната нелегално, след като сте избягали от затвора и сте убили полицай.
— Наистина избягах от най-големия затвор на света — каза Саша. — Не съм убивал офицера от КГБ, но ми се иска да го бях направил.
— Това може и да е вярно, мистър Карпенко, но тъй като мис Хънтър отправи такова сериозно обвинение, ние сме длъжни да го разследваме. Да започнем с това къде сте били в четвъртък вечерта около десет часа?
Саша много добре знаеше къде е бил в четвъртък вечерта. След дебата в Съюза беше изпратил Чарли до Нюнам и след като тя влезе през главния вход на колежа и се прибра в стаята си, той бе заобиколил отзад и се беше качил по пожарната стълба до втория етаж, за да прекара нощта с нея.
Беше се събудил малко преди пет на следващата сутрин и след като се любиха отново, се беше облякъл, бе слязъл по стълбата и се беше върнал в Тринити. Прибра се в стаята си малко преди шест и прекара следващите два часа в работа върху есето, което се нуждаеше от още една редакция преди сутрешните занятия.
Единственият проблем с желязното алиби на Саша беше, че ако на Чарли й се наложеше да потвърди историята, според правилника на Нюнам Колидж тя щеше да бъде автоматично изключена временно и пратена у дома до края на семестъра, което означаваше, че няма да може да се яви на изпитите си, докато не бъде направено пълно разследване, което със сигурност щеше да установи, че е нарушила правилата. Особено като се имаше предвид, че Фиона с радост щеше да разкаже какво е видяла, ако другата й лъжа не успееше.
— Миналия четвъртък вечерта — каза Саша — участвах в дебат в Съюза и след като изпратих мистър Антъни Барбър до Юнивърсити Армс, където беше отседнал, се върнах в колежа си малко преди единайсет. На сутринта слязох да закуся към осем.
— Значи сред отпечатъците, които намерихме по пожарната стълба на Нюнам Колидж, няма да открием ваши? — попита Уоруик и повдигна вежда.
На Саша изведнъж му се прииска да беше последвал златното правило на Дерек Матюс и да мълчи. Сви устни и заяви:
— Нямам какво повече да кажа, докато не говоря с адвокат.
Уоруик затвори папката.
— В такъв случай, мистър Карпенко, ще поискам пръстовите ви отпечатъци, преди да си тръгнете. Ще се явите в този участък със или без адвоката си утре сутринта в девет.
Саша се изненада, когато Уоруик изключи магнетофона и добави:
— Това би трябвало ви даде достатъчно време да разрешите проблема.
Следващата изненада дойде, когато Саша излезе от стаята за разпити и видя д-р Стрийтър, който го чакаше на тясната дървена пейка в коридора.
— Не казвай нищо, докато не се качим в колата ми — каза той и поведе питомника си от участъка и през улицата към мястото, където беше паркирано старото му волво. След като се качиха и Саша затвори вратата, той продължи: — А сега ми кажи какво става и не ми спестявай неприятните подробности.
Саша почти беше стигнал до края на историята, когато стигнаха паркинга на Тринити.
— Очевидно детектив сержантът не вярва и на една дума от историята на мис Хънтър, иначе нямаше да те освободи. Подозирам, че мис Хънтър те е засякла да се качваш в спалнята на мис Дейнджърфийлд и е видяла възможност да ликвидира шансовете ти да станеш президент на Съюза — каза Стрийтър, докато се качваха по стъпалата към кабинета му.