— Кога ще излезе резултатът? — попита Чарли и отпи от бирата си.
— Към седем — отвърна Бен. — Няма да чакаме дълго.
Предсказанието му се оказа погрешно — наближаваше осем, когато бъдещият бивш президент Крис Смит влезе в бара и застана в средата на помещението с един-единствен лист в ръка. Изчака всички да млъкнат, преди да заговори.
— В началото бих искал да обясня защо обявяването на резултатите се забави толкова. Необходими бяха три преброявания на гласовете, преди да се стигне до единодушно решение. И тъй, с разлика от три гласа следващият президент на Студентския съюз на Кеймбридж е…
19.
Алекс
Виетнам, 1972
Алекс прочете писмото втори път, преди да го покаже на майка си. Елена заплака, защото много добре знаеше какво ще направи синът й.
— Ако бяхме отишли в Англия, това никога нямаше да се случи — каза тя и отново се запита дали не са се скрили в погрешния контейнер.
Много млади мъже, които бяха получили същото писмо тази сутрин, вече разговаряха по телефона с адвокатите на бащите си или посещаваха семейния лекар, докато други просто скъсваха призовката с надеждата, че така проблемът ще изчезне. Но не и Алекс.
Елена не беше единствената, която плачеше. Ади го умоляваше поне да се опита да си намери повод за отсрочка от военна служба и посочи, че тъй като е последна година студент в университета, би трябвало да му позволят да завърши образованието си. Но макар че плака цяла нощ, не успя да го убеди.
Алекс все още имаше належащ проблем, който трябваше да бъде решен, преди да си събере нещата и да замине. Единайсетте му сергии вече носеха добра печалба и той определено не искаше да продава нито една от тях. Но кой можеше да управлява напъпващата му империя, докато го няма? За негова изненада майка му намери решението.
— Ще напусна работата си в «Марио» и двамата с Димитрий ще ги поемем, докато не се върнеш.
Никой не повдигна въпроса какво ще стане, ако не се върне.
Алекс с радост прие предложението им и на 11 февруари 1972 година се качи на влака за Форт Браг в Северна Калифорния, за да започне осемседмичното си основно обучение, преди да бъде пратен във Виетнам.
Лампите светнаха.
— Ставай, ставай, ставай! — завика сержантът, докато вървеше по пътеката между спящите новобранци и удряше с палката си рамката на всяко легло. Един по един младежите бяха грубо събудени и, несвикнали с ранния час, замигаха и затъркаха очи. Имаше само едно изключение. По това време на деня Алекс вече пътуваше към борсата.
— Виетконгците ви нападат и ще убият последния, който стъпи на земята! — извика инструкторът.
Алекс вече вървеше към душовете с кърпа в ръка. Завъртя крана, който му предлагаше избор единствено между студена вода и студена вода.
— Всеки, който не се е изкъпал, избръснал и облякъл за петнайсет минути, ще гладува до обяда!
Изведнъж всички се втурнаха към душовете.
Алекс пръв седна на една от дългите дървени пейки на столовата. Бързо си даде сметка колко го е разглезила майка му през годините. Едва на третата сутрин се отчая дотолкова, че да се съгласи да изяде закуската си от каша на бучки, мазен бекон, изгоряла филийка и горещата черна течност, минаваща в армията за кафе.
Когато се запозна отблизо с плаца за маршируване, физическата подготовка, маршовете на скок и газенето през ледена река с пушка над главата, бързо откри, че не е в толкова добра форма, колкото си беше въобразявал. Все пак успяваше да остава един-два метра пред повечето новобранци, които до този момент си бяха мислели, че съботните вечери са създадени за напиване, а неделните утрини — за отспиване. Сержантът нежно им напомни, че виетконгците нямат почивни дни.
Докато продължаваше да се труди в гимнастическия салон, на полигона и из хълмовете по време на нощните учения, Алекс се представяше отлично в класната стая, където офицерът се опитваше да обясни защо Америка се е въвлякла във война в Далечния изток.
Остана запленен от историята на Виетнам и как северната и южната част на страната били обединени от 939 година, но сега се бяха хванали за гушите.
— Но защо жертваме живота на наши войници за някаква малка страна в другия край на света? — попита той.
— Защото ако комунистите от севера овладеят целия Виетнам, коя страна ще бъде следващата им жертва? — отговори офицерът. — Лаос? Камбоджа? И ще спрат ли, когато стигнат до Австралия? Подобно нещо би предизвикало ефекта на доминото. Падне ли една плочка, останалите ще я последват.