— Но все пак Виетнам си остава на другия край на света — каза Алекс.
— Не можеш да си сигурен в това — каза офицерът. — Куба е в ръцете на Фидел Кастро и комунистите са само на един хвърлей от американския бряг, и ако могат да се доберат до нещо повече от лъкове и стрели, Флорида би могла да е следващата.
Алекс не зададе повече въпроси, защото добре знаеше как Червената армия бе окупирала цяла Източна Европа, докато Съюзниците само бяха гледали, без да предприемат нищо.
Бързо намери приятели сред останалите наборници, някои от които бяха първо поколение имигранти като него. Помагаше им да пишат писма на семействата и приятелките си, да попълват формуляри и дори научи един как да си връзва кубинките. Имаше обаче един — както винаги — с когото не се харесаха от самото начало.
Големия Сам, известен също като Танка, беше над един и деветдесет и когато стъпваше на кантара, стрелката спираше чак на 102 килограма, повечето от които бяха яки мускули. Той очевидно не смяташе редник Карпенко за естествения лидер на взвода. Повечето други новобранци избягваха Големия Сам и дори някои от инструкторите се държаха предпазливо около него. Алекс също стоеше настрана, но не можеше да избягва Големия Сам, когато по време на едни физически упражнения на двамата беше наредено да излязат на боксовия ринг за приятелски мач. Големия Сам не си падаше по приятелските мачове. Всички новобранци се стълпиха да гледат неизбежната касапница.
— Аз съм най-великият — прошепна неубедено Алекс, докато се промушваше през въжетата с надеждата, че думите на Касиус Клей ще го вдъхновят и че ще може поне да оцелее през триминутните рундове.
През първия рунд Алекс танцуваше нервно по ринга, докато противникът му нанасяше удар след удар, без да улучи целта си. Успя някак да избута и втория рунд, като дори удари Големия Сам — не че той го забеляза. Краката му обаче бързо станаха като оловни. Това не беше бавен валс с някоя млада дама на танцова забава.
Към средата на третия рунд Сам успя да го перне отстрани по главата. Алекс се олюля и Сам го удари втори път, този път по брадичката, и той рухна на ринга. Някой по-мъдър щеше да остане да лежи. Но не и Алекс. Той се опита да се изправи, докато реферът броеше «пет, шест, седем…». Беше още на коляно, когато следващото кроше го улучи право в носа. Видя пред очите си само ивици и звезди като на американското знаме, при това много повече от петдесет. Големия Сам щеше да бъде дисквалифициран, ако това беше мач от шампионат, но както посочи инструкторът, никой нямал време да обяснява на виетконгците правилата на маркиз Куинсбъри.
Когато дойде на себе си, Алекс с ужас видя, че Големия Сам се извисява над него. Зачака следващия удар, но Сам свали ръкавицата си и помогна на новия си най-добър приятел да се изправи.
През втората седмица ги запознаха с полигона и неподвижните мишени.
— Утре мишените ще се движат — каза сержантът. — И след като свикнете с тях, ще започнат да стрелят.
През третата седмица денят се превърна в нощ. Никаква храна, никакъв сън и ако не си мъртъв, ти се иска да бъдеш. Четвъртата седмица бе посветена на ръкопашния бой, но едва след като бяха изкарали четиринайсет часа без сън и храна. Когато най-сетне им беше разрешено да се строполят в леглата си, едва успяха да затворят очи, когато ги вдигнаха по тревога и им казаха, че виетконгците са предприели контраатака.
— И не забравяйте, че за тях това е национален спорт.
Никой не се изненада, когато през петата седмица Алекс беше направен ефрейтор и сложен начело на дузина новобранци. Той тутакси избра Големия Сам за свой заместник.
В края на шестата седмица отделението на Алекс изпреварваше останалите. Всеки от войниците му беше готов да влезе и в ада за него.
През седмата седмица командирът на взвода им лейтенант Лоуъл извика Алекс настрани след строевата подготовка.
— Карпенко, замислял ли си се за прехвърляне като обучаващ офицер в някоя тренировъчна школа? Защото с радост ще те препоръчам, ако имаш подобни намерения.
Отговорът на Алекс го разочарова.
— Аз съм уличен търговец, сър. Нямам желание да ставам офицер. Ще остана и ще се бия с отделението си, ако нямате нищо против.
През следващите седмици лейтенант Лоуъл на няколко пъти се опита да накара Карпенко да размисли, но винаги получаваше същия категоричен отговор.
През последния им ден във Форт Браг отделението на Алекс беше отличено от командира на поделението. Големия Сам прие наградата.