— Защо да чакам, сър, когато съм открил единствената жена, с която бих искал да прекарам остатъка от живота си?
— Бих попитал дали си сигурен, че дъщеря ми споделя чувствата ти, ако вече не знаех отговора. — Саша се усмихна: много добре си даваше сметката, че Чарли е в съседната стая. — И тъй, като твой евентуален тъст, от мен се очаква да те попитам за перспективите ти, нали?
— Имам три предложения за работа след дипломирането си, сър. Проблемът е, че не мога да реша кое точно да избера.
— Затруднението на изобилието — каза мистър Дейнджърфийлд.
— Без никакви гаранции за изобилие, сър — призна Саша. — И което е по-лошото, нито едно от тях не е онова, с което искам да се занимавам в действителност.
— Сега вече ме заинтригува.
— Тринити ми предложи стипендия за докторантура, стига да завърша с отличие.
— Поздравления.
— Благодаря, сър. Но не мисля, че съм замесен от преподавателско тесто. Предпочитам бойното поле пред аудиторията.
— Някое конкретно бойно поле ли?
— Служител на Външно министерство ми предложи да кандидатствам при тях. Но не съм сигурен дали искат да ме правят дипломат, или шпионин.
— Нямах представа, че между двете има разлика — отбеляза Дейнджърфийлд. — Но не се съмнявам, че би се справил еднакво добре и с двете. А третото предложение?
— Мистър Анели, собственикът на ресторант «Елена», където майка ми е главен готвач, ми предложи да постъпя на работа при него. Той няма деца и намекна, че след време аз мога да поема бизнеса му.
— Преподавател в Кеймбридж, шпионин или ресторантьор. Едва ли би могъл да имаш по-разнообразен избор, макар че ресторантьорството е най-близо до бойното поле и може би е най-добре платено.
— Не само че ще бъде по-добре платено, но и аз съм напълно подходящ за работата. През последните пет години работих в ресторант по време на ваканциите. Започнах като мияч на чинии, после подреждах масите, след което бях за известно време барман и сервитьор. Понякога имах чувството, че уча две специалности едновременно.
— Но ти каза, че никоя от тези работи не ти е наистина присърце.
— Да, сър. Подобно на баща ми, аз съм политик по душа и Кеймбридж само утвърди още повече желанието ми да вляза в Парламента.
— А реши ли вече от коя партия?
— Още не, сър. Истината е, че и двете крайности не ми допадат. Предпочитам центъра, тъй като често откривам, че се съгласявам с гледната точка на другия.
— Но в крайна сметка ще се наложи да избереш едната или другата страна, ако искаш да имаш надежди за политическа кариера — каза Дейнджърфийлд. — Разбира се, освен ако не решиш да се присъединиш към либералите.
— Не, сър — разсмя се Саша. — Не вярвам в изгубени каузи.
— Аз също, но през целия си живот гласувам за либералите.
Саша се изчерви.
— Извинете, сър.
— Не е нужно да се извиняваш, момко. Мисля, че ще установиш, че жена ми е напълно съгласна с теб.
— Преди да се представя като пълен глупак, сър…
— Сюзан е заклета консерваторка, макар че понякога й се налага да си запушва носа, когато отива да гласува. Така че тя е по-зле и от теб. Но Чарли не ми ли спомена, че след като си изгубил изборите за президент на Съюза си обещал, че никога повече няма да се кандидатираш?
— Това решение не издържа и седмица, сър. За голям неин ужас смятам да се кандидатирам отново на следващите избори.
— Да подходим практично за момент — каза Дейнджърфийлд. — Ако решиш да приемеш предложението на мистър Анели, къде ще живеете с Чарли?
— Майка ми неотдавна купи голям апартамент във Фулам с повече от достатъчно място за трима ни.
— А за четирима или може би петима? — повдигна вежда Дейнджърфийлд.
— И двамата смятаме, че е по-добре първо да уредим кариерите си, преди да започнем да мислим за деца. Чарли се надява след докторантурата си да си намери работа и да изкарваме достатъчно за двама, трима или четирима. Единствено майка ми не е съгласна с мен.
— С нетърпение очаквам да се запозная с нея. Изглежда ми доста страховита жена. Кажи ми, какво е нейното мнение за това, че единственият й син иска да се ожени толкова млад?
— Тя обожава Чарли и не одобрява да живеем в грях.
— А, ето значи откъде си наследил старомодните си ценности.
— Не би било зле да знаеш от коя партия си — каза Бен. — Макар да съм сигурен, че можеш да спечелиш и като независим кандидат, животът ми ще е много по-лек, ако се присъединиш или към торите, или към лейбъристите. За предпочитане към торите.
— Точно в това е проблемът — отвърна Саша. — Още не знам коя партия подкрепям. По природа вярвам в свободната инициатива и че колкото по-малка е намесата на държавата, толкова по-добре. Но като имигрант се чувствам по-удобно с философията на лейбъристката партия. Сигурен съм единствено в това, че не съм либерал.