Саша внимателно вдигна закопчалката и отвори кутията. Вътре имаше голямо златно яйце, инкрустирано с диаманти и перли. Ченето му увисна, но от устата му не излезе нито дума.
— И това е само обвивката. — Мистър Дейнджърфийлд се наведе напред и отвори яйцето. Вътре в него имаше изящен дворец от нефрит, заобиколен от ров от сини диаманти.
— Еха! — възкликна Саша.
— Именно. Но дали това е оригинален Фаберже, както твърди графинята, или майсторско копие?
— Нямам представа — призна Саша.
— Едва ли би могъл да имаш. Но след като се срещнеш с нея, може би ще успееш да ми кажеш дали самата графиня е оригинал, или фалшификат.
— Проблемът Анастасия — каза Саша.
— Точно така. Вече посетих Британския музей, музея «Виктория и Албърт» и съветското посолство и всички са категорични, че оригиналното яйце е било собственост на граф Моленски. Но дали графинята е наистина негова внучка, или е просто талантлива актриса, която се опитва да ми пробута копие?
— С нетърпение очаквам да се срещна с нея — каза Саша, който не можеше да откъсне очи от яйцето.
— И дори да успее те убеди, че е истинската внучка — каза Дейнджърфийлд, — защо й е било да избира мен, дребен търговец от Гилдфорд, когато би могла да се обърне към някой от водещите специалисти в Уест Енд?
— Предполагам, че вече сте й задали този въпрос, сър.
— Направих го и тя ми каза, че на лондонските дилъри не може да се вярва и че се страхувала, че ще се обединят в картел срещу нея.
— Не съм сигурен, че разбирам какво е искала да каже.
— Картел е, когато малка група търговци се обединят на търг с единствената цел да държат цената на ценен предмет ниска, така че един от тях да го купи за по-малко от реалната му стойност. След това го продават много по-скъпо и си поделят печалбата. Понякога наричат тази практика тайна партия.
— Но това не е ли незаконно?
— Определено е. Но подобни случаи рядко завършват в съда, защото ако няма свидетели, доказването им е почти невъзможно.
— Ако това е оригинал — каза Саша и погледът му се върна върху яйцето, — ще можете ли да му определите цена?
— Последното излязло на пазара яйце на Фаберже беше обявено на търг в «Сотби Парк Бърнет» в Ню Йорк и чукчето удари при цена малко повече от милион долара. И това беше преди десетилетие.
— А ако е фалшиво?
— Тогава ще съм късметлия да изкарам повече от две хиляди паунда от него, може би три.
— Кога ще се срещна с нея?
— Ще дойде на чай утре следобед. — Мистър Дейнджърфийлд отново погледна яйцето. — Ако е истинско, може да е дошло времето да направя нещо доста нетипично за мен.
— Какво по-точно, сър?
— Да рискувам — отвърна мистър Дейнджърфийлд.
Бен прекара уикенда в разлепване на плакати ГЛАСУВАЙТЕ ЗА КАРПЕНКО по дъските за обяви на всички трийсет колежа и дори на някои огради между тях, въпреки че си даваше сметка, че опонентите на Саша могат да ги скъсат напълно законно.
Докато обикаляше от колеж на колеж, той ставаше все по-уверен, че Саша ще спечели, защото всеки спрял се да побъбри с него или му вдигаше палец, или го уверяваше, че този път ще подкрепят неговия кандидат. Никой не повдигна въпроса с фалшивите обвинения на Фиона при последните избори, а един-двама признаха, че съжаляват, че не са гласували за Саша още миналия път. На Бен му се искаше да им напомни, че само двама от тях можеха да са достатъчни.
С неохота трябваше да признае пред всички с изключение на Саша, че Фиона се беше оказала доста добър президент на Съюза. Благодарение на връзките на баща й в Камарата на общините списъкът гостуващи политици беше внушителен и твърдото й управление на комитета, както и някои новаторски идеи, се оценяваха по достойнство както от приятели, така и от противници.
Въпреки че двамата със Саша разговаряха рядко, Фиона неотдавна бе споменала пред Бен, че тримата трябва да вечерят заедно и да оставят миналите неща в миналото.
— Маслинена клонка ли е това? — предположи Бен.
— По-скоро голямо листо — отвърна Саша. — Така че й кажи, че това няма да се случи, преди да съм седнал на президентския стол.