— Най-сетне — каза Танка.
Другарите му не изглеждаха толкова ентусиазирани. Подобно на Алекс, те също брояха оставащите дни.
— Три хеликоптера вече са на път към мястото със заповед да евакуират ранените и да транспортират мъртвите до щаба. — Думата «мъртвите» засили усещането на Алекс, че им предстои да вземат участие в първата сериозна мисия.
Танка пръв скочи на крака, следван от ефрейтор Карпенко на метър отзад, докато останалите се подредиха в колона зад него, с редник Бейкър в края.
— Никой да не говори освен мен — каза Лоуъл, когато навлязоха в ничия земя. — Дори едно кихане може да ни издаде и да изложи на опасност целия взвод.
Цял час се промъкваха бавно и предпазливо през джунглата към вражеската територия. На всеки няколко минути лейтенант Лоуъл правеше справка с картата и компаса. Внезапно стрелбата направи картата ненужна. Всички се проснаха на земята и запълзяха по корем към бойното поле.
Алекс вдигна очи и видя първия хеликоптер да кръжи отгоре, търсейки къде да кацне в гъстата джунгла.
Продължиха да пълзят напред. Алекс никога през живота си не се беше чувствал толкова нащрек. Въпреки това се питаше какво ли ще е след час. Ако не друго, поне вече нямаше чувството, че е пропилял една година от живота си.
Внезапно забеляза врага на стотина метра отпред. Виетнамците не бяха забелязали приближаващия американски взвод, защото вниманието им беше насочено изцяло към хеликоптера. Медиците качваха на носилки първите ранени, без да имат каквато и да било представа, че виетконгците се спотайват в храсталака само на метри от тях.
Лоуъл вдигна ръка да даде знак на взвода да смени посоката и да обкръжи врага. Всички разбираха, че изненадата е най-доброто им оръжие. Но докато се промъкваха все по-близо, коляното на Бейкър се озова върху някаква суха клонка. Тя се пречупи и изтрещя като фишек. Последният войник от виетконгците рязко се обърна, озова се очи в очи с Лоуъл и извика:
— Kè thù!
Лейтенантът скочи, стреля със своята M16 и се хвърли към неприятеля, следван плътно от хората си. Почти половината виетконгци бяха убити преди да успеят да отвърнат на огъня, но лейтенантът беше улучен и падна по очи в тресавището. Алекс моментално зае мястото му, а Танка застана до него.
Сражението, ако можеше да се нарече така, продължи само няколко минути и виетконгският отряд беше напълно унищожен, когато първият хеликоптер се издигна бавно във въздуха и се насочи обратно към базата. Вторият още висеше отгоре и чакаше да заеме мястото му.
Алекс си спомни часовете от началната подготовка. Първо се увери, че врагът вече не представлява заплаха. Двамата с Танка провериха шестнайсетте тела. Петнайсет бяха мъртви, а един се гърчеше в агония — от устата и корема му бликаше кръв и той ясно съзнаваше, че до края му остават секунди. Алекс си спомни второто правило. Вдигна оръжието си и го насочи право в челото на младия мъж, но макар в наръчника да пишеше, че това е проява на милост, не успя да дръпне спусъка.
Третото правило беше да провериш собствените си хора и да евакуираш първо ранените, а после убитите, които трябваше да бъдат върнати в родината и погребани с почести, а не да бъдат оставени да гният на чужда земя. А после и последното правило. Командващият офицер и всички сержанти напускат бойното поле последни.
Алекс остави умиращия северновиетнамски войник и се втурна към Лоуъл. Лейтенантът беше в безсъзнание. Алекс затърси пулса му и едва го улови. Танка го вдигна внимателно на рамо и го понесе през гъсталаците към чакащия хеликоптер, след което се върна да помогне на ранените, които можеха да ходят. Когато се върна на мястото на сражението, завари Алекс коленичил до телата на Бейкър и Бойл. Те бяха последните качени във втория хеликоптер, преди той да се издигне във въздуха.
Останалите забързаха нагоре по хълма към малка поляна, докато третият хеликоптер се спускаше към земята. Алекс изчака всички да се качат и се обърна да огледа за последен път бойното поле.
И тогава го видя. По някакъв начин оцелелият виетнамец беше успял да се изправи на колене и се целеше право в него.
Танка скочи от хеликоптера и се втурна надолу към него, като стреляше в движение. Алекс видя как виетконгският войник отлетя назад, след като в гърдите му беше изпразнен цял пълнител, но въпреки това успя да дръпне веднъж спусъка.
Сякаш в забавен кадър Алекс видя как Танка рухна на колене и се строполи на земята до мъртвия виетконгски войник.
Секунди по-късно Алекс се беше навел над приятеля си.