— Тя говори придворен руски, който определено е от друга епоха и днес рядко може да се намери другаде освен на страниците на Пастернак.
— А яйцето? И то ли е от страниците на Пастернак?
Саша като че ли беше единственият, който се изненада, когато беше избран — със съкрушително мнозинство — за следващ президент на Съюза.
На Фиона очевидно не й допадаше, че трябва да прочете резултата пред претъпканата зала. Бен най-сетне стана ковчежник и двамата със Саша прекараха коледната ваканция в планиране на дебатите през следващия семестър. Останаха много доволни, когато министърът на образованието мисис Тачър се съгласи да говори в защита на правителствената политика на първия дебат, защото имаше неколцина водещи политици, които с радост биха използвали всяка възможност да се противопоставят на «крадлата на мляко».
Семестрите в Кеймбридж бяха осем седмици и макар че Саша възнамеряваше да кара с колкото се може по-малко сън, пак не можеше да повярва колко бързо се изнизваха неговите петдесет и шест дни като президент. Веднага щом освободи поста си, наставникът му напомни, че изпитите му наближават.
— И ако още се надяваш да ги вземеш с отличие — каза му д-р Стрийтър, — съветвам те да посветиш на ученето толкова енергия, колкото на усилията ти да станеш президент на Съюза.
Саша се вслуша в съвета му и продължи да кара с шест часа сън в денонощието, като прекарваше всеки друг час в преговаряне, четене на изпитни материали, превеждане на дълги пасажи от Толстой и препрочитане на старите си есета — и така до момента, когато се качи по стълбите към изпитната зала за първия си изпит.
Чарли и Бен се отбиваха на бърза вечеря, за да обсъдят своите усилия и какво смятат, че ще се случи на следващия ден. След това Саша се връщаше в стаята си и продължаваше да чете, като често заспиваше на бюрото и се чувстваше по-неуверен с всеки изминал час.
— Колкото по-усилено работя, толкова повече осъзнавам колко малко знам — призна той на Бен.
— Точно затова аз изобщо не работя — каза Бен.
След като Саша предаде последната си работа на изпитващите в петък следобед, тримата зарязаха тревогите си, отвориха бутилка шампанско и се отдадоха на празненство, което продължи до малките часове. Накрая Саша се озова в леглото с Чарли, макар да се беше оказало доста трудно да се качи по пожарната стълба и да заспи още преди тя да е загасила лампата.
Последва мъчителен период, през който студентите трябваше да чакат изпитващите да решат какви оценки да им пишат.
След две седмици, точно в десет сутринта, старшият проктор в дългата си черна роба и с академична шапка на главата тръгна бавно по коридора, понесъл резултатите. Студентите се смълчаха и се разделиха, за да му направят път, сякаш беше Моисей, прекосяващ Червено море.
С тържествени движения той закачи резултатите на дъската за обяви, обърна се и продължи също толкова бавно в обратната посока, като този път се пазеше навалицата да не го стъпче.
Саша пазеше Чарли, докато си пробиваха път към дъската. Бен не помръдна от мястото си и остана в края на тълпата, тъй като изобщо не беше сигурен, че иска да научава оценките си.
Много преди Саша да стигне дъската неколцина нови студенти, които се разминаха с него по обратния път, му свалиха шапки, а неколцина дори заръкопляскаха. Пълното отличие беше рядкост по всеки предмет, а в списъка по руски на първо място имаше само едно име.
Чарли го прегърна, след като провери неговите резултати преди своите.
— Толкова се гордея с теб!
— А ти как се представи? — попита той.
— В първата половина, което е горе-долу толкова, на колкото можех да се надявам. Това означава, че още имам шанс да ми предложат място в Къртолд.
Огледаха се и видяха, че Бен още не помръдва от мястото си. Чарли се обърна и прокара пръст по списъка. Мина известно време, преди да открие името Коен.
— Ти ли ще му кажеш, или аз? — попита тя.
Саша отиде при приятеля си и му стисна енергично ръката.
— Трети си. — Не добави, че името Коен, Б. С. е в края на списъка.
Бен издиша с облекчение.
— Ако някой пита — каза той, хванал реверите на сакото си, — ще кажа, че съм завършил с почести и ще започна работа при баща ми в «Коен и син».
Смехът им беше прекъснат от радостните викове на малка група студенти в другия край на залата, които хвърляха шапките си във въздуха и вдигаха чаши шампанско към своята героиня.
— Фиона явно е завършила с отличие — отбеляза Бен. — Имам чувството, че вие двамата ще си останете противници много след като напуснете Кеймбридж.