Едва когато седнаха на задните седалки на автобуса за Бруклин Алекс забеляза, че радостта от лицето на майка му е изчезнала, а Димитрий е навел глава като непослушен ученик, хванат в крачка.
— Не може да е толкова зле — каза Алекс в опит да повдигне духовете им.
— По-зле е — въздъхна Елена. — Много по-зле, отколкото можеш да си представиш. Докато ти се биеше за страната си, ние изгубихме почти всичко, което успя да създадеш.
Алекс хвана ръката й.
— Не може да е по-лошо от това да видиш как убиват пред очите ти най-близкия ти приятел. Така че кажи какво да очаквам, когато се приберем?
Елена му се усмихна измъчено.
— Остана ни само една сергия, която едва излиза на печалба.
— Как е възможно? — изуми се Алекс. От писмата й знаеше, че на Елена и Димитрий не им е лесно, но не беше подозирал, че нещата са чак толкова зле.
— Аз съм виновен — каза Димитрий. — Не бях винаги около майка ти в моментите, когато се нуждаеше най-много от мен.
— Напротив, беше — каза Елена. — Не бих оцеляла без него, докато те нямаше.
— Но това би трябвало да е достатъчно, за да изкараш, докато…
— Изобщо не беше достатъчно за господин Улф.
— Какви ги е вършил дъртият мошеник, докато ме нямаше?
— Всеки път, когато някой от лицензите изтичаше, той удвояваше наема — каза Елена. — Просто не можехме да си позволим да плащаме онова, което искаше, и накрая изгубихме всички сергии без една. Последният лиценз трябва да се поднови след два месеца, а напоследък той утроява цената за ново разрешително.
— Прави го с всички — каза Димитрий. — Като се прибереш, ще откриеш, че на пазара е същинско мъртвило.
— Но в това няма никаква логика — каза Алекс. — Сергиите са основен източник на доходи за Улф, така че защо… — Но не довърши изречението.
— Още по-странното е, че се съгласи да продължи лиценза на «Марио» със съвсем разумно увеличение на наема — каза Елена.
— Това е първата улика — каза Алекс.
— Не разбирам — притеснено каза Елена.
— «Марио» не е на Маркет Скуеър.
След като захвърли униформата, изкъпа се и облече единствения си костюм, Алекс излезе и тръгна право към магазина за дрехи втора употреба. Ади не можа да скрие вълнението си, когато го видя, макар че беше шокирана от войнишката му прическа.
— Твоите новини първо, или моите? — каза Алекс, докато я прегръщаше.
— Моите. Майка ти ме държеше в течение за всичко ставащо с теб. Страшно ми олекна, че се връщаш жив и здрав.
— А не трябваше — каза Алекс без обяснения.
— Ела — каза тя и го хвана за ръка. — Имам изненада за теб.
И го поведе към дъното на магазина. Алекс не беше сигурен какво да каже, когато погледът му се спря на закачалка с костюми, сака и блейзър, както и едно елегантно черно палто.
— Вече дадох панталоните за преправяне, така че би трябвало да ти стават идеално. Макар че — добави тя, като се вгледа по-внимателно в него, — малко си поотслабнал.
— Как изобщо мога да ти се отблагодаря? — Надяваше се и той да има изненада за нея, но трябваше да изчака съгласието на майка си.
— Това е само началото — каза Ади и посочи към рафта зад закачалката, на който бяха наредени дузина ризи, още неизвадени от кутиите, тъмнозелен кашмирен пуловер, три чифта кожени обувки и половин дузина вратовръзки, които изглеждаха така, сякаш никога не са били носени.
— Какво повече му трябва на човек?
— Чакай, това не е всичко. — Ади вдигна чисто ново дипломатическо куфарче. — Точно от такова нещо се нуждае един начинаещ бизнесмен, когато отива на важни срещи.
— Откъде е дошло всичко това?
— Всичко е от един и същи източник. Мъж, който, честно казано, има повече от достатъчно.
— Колко ти дължа?
— Нито цент. Това е най-малкото, което заслужава един герой. Всички страшно се гордеем, че те наградиха със «Сребърна звезда».
— Е, най-малкото, което мога да направя за теб, е да те заведа на вечеря довечера — каза Алекс и се наведе да я целуне. Но точно преди устните им да се докоснат Ади се извърна и Алекс целуна бузата й.
— За съжаление довечера не съм свободна — каза тя.
— Тогава утре вечер?
— Нито довечера, нито утре вечер. — Тя започна да сгъва дрехите и да ги пъха в торби.
— Защо?
— Защото ще се омъжвам за мъжа с прекалено многото костюми — каза Ади и вдигна лявата си ръка.
Алекс излизаше от лекция, когато ги видя в коридора. Изобщо не се вписваха в обстановката. Трудно беше да не ги забележиш в черните им добре скроени костюми и лъснати обувки сред студентите с избелели джинси, раздърпани тениски и износени кецове.