Алекс веднага позна единия. Трудно би могъл да забрави този човек.
— Добро утро, господин Карпенко — каза агент Хамънд. — Помните партньора ми агент Травис. Може ли да поговорим насаме?
— Имам ли избор?
— Да, разбира се — каза Хамънд.
Алекс сложи ръце зад гърба си и прошепна:
— Арестувайте ме. Закопчайте ме и ми прочетете правата.
— Какво означава това? — объркано попита Травис.
— За пред тях — каза Алекс, когато някои студенти спряха и ги зяпнаха.
— Щом няма да ни сътрудничите, ще трябва да дойдете с нас, Карпенко — високо каза Травис, хвана Алекс за ръка и го поведе по коридора сред подигравателни викове и дюдюкане. Спряха пред врата с надпис ДИРЕКТОР върху матираното стъкло. Травис я отвори и бутна Алекс вътре.
От директора и секретарката му нямаше и следа. «ЦРУ като че ли има дарбата да кара хората да изчезват», помисли си Алекс. Травис го пусна в момента, в който вратата се затвори зад тях, и тримата седнаха на малката квадратна маса в средата на стаята.
— Благодаря — каза Алекс. — Сега поне един-двама от тях ще разговарят с мен.
— Какъв им е проблемът? — попита Хамънд.
— Ако си служил във Виетнам, не се друсаш, не се напиваш и се надяваш да излезеш от това място с диплома, малцина от тях ще искат да те познават. Е, какво мога да направя за вас, господа?
— Първо — каза Хамънд, докато вадеше неизбежните папки от куфарчето си, — искаме да те запознаем със случилото се с бившия ти шахматен партньор Иван Доноков, докато ти беше във Виетнам.
При споменаването на Доноков на Алекс му призля.
— Благодарение на теб успяхме да го арестуваме заедно с неколцина негови сътрудници. Сега всички са на сигурно място зад решетките.
— За колко време?
— За деветдесет и девет години в случая на Доноков — каза Травис. — Без право на помилване.
— Да се надяваме, че съкилийникът му е гросмайстор, иначе ще му е адски скучно — каза Алекс. Тримата се разсмяха за първи път, откакто бяха тук. — Това не може да е единствената причина да искате да ме видите.
— Не е — каза Хамънд. — Смятаме, че сме ти задължени. Знаем, че ти е останала само една сергия и лицензът й трябва да се поднови идния месец. Знаем също, че собственикът господин Улф ще се опита да ти наложи наем, който не можеш да си позволиш.
— Но по-важното е знаете ли защо? — попита Алекс.
— Да — каза Хамънд. — Колегите ни от ФБР имат цял шкаф досиета за господин Улф, но така и не успяват да го спипат. Дадоха ни обаче информация, която може да те заинтересува. — Той кимна към колегата си, който взе думата и обясни защо точно Улф иска да притежава лицензите за всяка сергия на Маркет Скуеър на 17 юни по обед. — И сега остава само твоята.
— Благодаря — каза Алекс. — Макар че трябваше да се сетя и сам.
— А, и между другото — рече Травис, — има още нещо, за което би трябвало да се сетиш.
— Димитрий е от добрите — каза Алекс.
Алекс облече един от костюмите от Ади заедно с бяла риза и синя копринена вратовръзка, които никога не би могъл да си позволи. Отвори дипломатическото куфарче и се увери, че всичко е на мястото си, след което си погледна часовника. Не биваше да закъснява за тази среща.
Не се стърпя и си засвирка, докато вървеше бавно по Брайтън Бийч авеню. Пристигна на Оушън Паркуей няколко минути преди девет, отвори вратата и влезе в лобито, където беше посрещнат от дългогодишната рецепционистка Моли, позната сред търговците от пазара като пазителката на портите на дявола.
— Седнете, господин Карпенко. Ще съобщя на господин Улф, че сте тук.
— Няма нужда — каза Алекс, без изобщо да забавя крачка, и влезе направо в кабинета на Улф.
Улф вдигна очи. Не се опита да скрие раздразнението си, че го изненадват.
— Ще се обадя по-късно — каза той и тресна телефона. — Добро утро, господин Карпенко. — Посочи стола срещу бюрото. Алекс обаче остана прав. Улф сви рамене. — Подготвих новия лиценз за сергията ви.
— Колко?
— Хиляда долара седмично за следващите три години — каза Улф. — И разбира се, очаквам парите предварително. Ако забавите и едно пълно плащане, лицензът автоматично се връща при мен. — И се усмихна, уверен, че знае отлично какъв ще е отговорът на Алекс.
— Това е обир — каза Алекс. — Едва ли е нужно да ви напомням за клаузата в договора, според която всяко вдигане на наема трябва да отразява пазарните условия.
— Радвам се, че споменахте въпросната клауза — каза Улф и си позволи иронична усмивка, — защото друг наемател неотдавна заведе дело срещу мен за прекомерно повишение на наема и се позова на нея като доказателство. С радост мога да ви съобщя, че съдията отсъди в моя полза. Така че е налице прецедент, господин Карпенко.