— Колко ви струваше това?
Улф игнорира коментара, бутна познатия документ напред и посочи пунктираната линия.
— Подпишете тук и сергията ще бъде ваша още три години.
И отново погледна Алекс, сякаш знаеше каква ще е реакцията му. Но за негова изненада Алекс седна и зачете бавно договора точка по точка. Улф се облегна назад, избра пура от кутията пред себе си, запали я и пусна няколко облачета дим, преди Алекс да вземе химикалката от бюрото му и да подпише.
Пурата падна от устата на Улф на пода. Той бързо я вдигна и изтръска пепел от панталона си.
— Не забравяйте, че става въпрос за четири хиляди долара авансово.
— Как бих могъл да забравя — отвърна Алекс, отвори дипломатическото куфарче и извади четирийсет стодоларови банкноти. Всичките пари, с които разполагаха той, майка му и Димитрий. Остави ги на писалището пред г-н Улф, прибра договора в куфарчето, стана и се обърна да си тръгне. Канеше се да отвори вратата, когато Улф изтърси:
— Не бързай толкова, Алекс. Да го обсъдим като разумни хора.
— Няма какво да обсъждаме, господин Улф — каза Алекс. — С радост ще държа сергията през следващите три години и какъвто и да е наемът след изтичането на лиценза, ще го плащам. — И хвана дръжката на вратата.
— Сигурен съм, че можем да се разберем, Алекс. Какво ще кажеш да ти предложа петдесет хиляди долара и да скъсаме договора? Това е много повече, отколкото можеш да се надяваш да изкараш дори ако държиш десет сергии.
— Но изобщо не може да се сравнява с милионите годишен наем, които ще получавате, ако се съглася да скъсам договора.
Алекс отвори вратата.
— Как разбра? — попита Улф, загледан кръвнишки в гърба му.
— Не е важно как съм разбрал, че общината ще ви даде разрешително за нов мол на седемнайсети юни, а само че съм го научил. И точно навреме, ако мога да добавя.
— Колко искаш?
— Няма да се съглася на по-малко от един милион — каза Алекс. — Иначе булдозерите няма да влязат на обекта поне още три години.
— Половин милион — каза Улф.
— Седемстотин и петдесет хиляди.
— Шестстотин.
— Седемстотин.
— Шестстотин и петдесет.
— Съгласен.
Улф успя да се усмихне криво с усещането, че все пак е спечелил при пазарлъка.
— Но само ако ми прехвърлите и собствеността върху пицария «Марио» на ъгъла на Площада на играчите — добави Алекс.
— Това е пладнешки грабеж! — запротестира Улф.
— Така е — каза Алекс.
Седна, отвори дипломатическото куфарче и извади два договора.
— Ако подпишете тук и тук — каза и посочи, — булдозерите ще могат да започнат работа по мола ви следващия месец. Ако ли не…
24.
Алекс
Бруклин
— Мислиш ли, че ставам за това? — попита Елена.
— Разбира се, че ставаш, мамо. Проблемът ти е, че цял живот се подценяваш.
— Това определено не е бил твой проблем.
— Честно казано, ти си прекалено добра, за да работиш в пицария — каза Алекс, без да обръща внимание на укора й. — Но с моята помощ ще можем да създадем марката, да я развием, да я продадем и след това да си имаш собствен ресторант.
— Добрите ресторанти не се управляват от готвачи, Алекс, а от първокласни мениджъри, така че преди да рискуваш и един цент от парите си заради мен, трябва да намериш опитен мениджър.
— Добри мениджъри ги има по пет за цент, мамо. Добрите готвачи се намират много по-рядко.
— Какво те кара да си мислиш, че съм добър готвач?
— Когато започна работа в «Марио», винаги можех да си намеря маса, по всяко време на деня. Сега от единайсет сутринта отпред се вият опашки. И мога да те уверя, мамо, че те не чакат да се срещнат с мениджъра.
— Но рискът може да е много голям — рече Елена. — Може би ще е по-разумно да сложиш парите на депозит в банката.
— Ако го направя, единствено банката ще прави печалба от тях. Не, смятам да рискувам част от новопридобитото си богатство и да заложа на теб.
— Но не и преди да намериш мениджър.
— Всъщност вече имам наум един.
— Кой? — попита Елена.
— Себе си.
Елена погледна поканата с позлатени релефни букви, която Алекс постави на рафта над камината.
— Кой е Лорънс Лоуъл? — попита тя, докато сядаше на масата за закуска.