— Помниш лейтенант Лоуъл. Той беше командир на взвода ми във Виетнам. Честно казано, изненадан съм, че дори помни името ми, да не говорим за адреса.
— Да не би да израстваме? — подразни го Елена, докато му наливаше кафе. — Съмнявам се, че сред гостите му ще има много мениджъри на пицарии. Ще приемеш ли поканата?
— Разбира се, че ще я приема. Аз съм мениджър на «Елена», най-изключителната пицария в Ню Йорк.
— Изключителна в случая означава единствена.
Алекс се разсмя.
— Не за дълго. Вече хвърлих око на едно заведение на няколко преки оттук.
— Но ние все още нямаме печалба през първата година — напомни му Елена, докато слагаше яйцата да се сварят.
— Излизаме на нулата, така че е време за разрастване.
— Но…
— Но — каза Алекс, — единственият ми проблем е какво да купя за трийсетия рожден ден на човек, който си има всичко. Ролс-Ройс? Частен самолет?
— Бутонели — каза Елена. — Баща ти винаги искаше копчета за риза.
— Имам чувството, че лейтенант Лоуъл има десетки такива копчета.
— Тогава ги направи специални.
— Какво имаш предвид?
— Поръчай ги с фамилния му герб, с емблемата на клуба му или дори с тази на полка ви.
— Чудесна идея, мамо. Ще поръчам да им гравират магаре.
— Защо магаре? — попита Елена и в същото време хронометърът за яйца избръмча, за да покаже, че четирите минути са изтекли.
— Сигурна ли си? — попита Алекс, докато се оглеждаше в голямото огледало.
— Абсолютно — отвърна Ади. — Това е последният писък на модата. Догодина по това време всички ще носят широки ревери и крачоли. Ще бъдеш звезда на Бродуей.
— Не се притеснявам за Бродуей, а за Бостън, където тази мода няма да е навлязла сигурно и след две години.
— В такъв случай ще си предвестникът й и другите гости ще ти завиждат.
Алекс не беше убеден, но въпреки това купи костюма и една набрана светлосиня риза, за която Ади настоя, че вървяла с него.
На следващата сутрин Алекс стана рано, но вместо да тръгне направо към борсата да зареди, отиде на Пен Стейшън и си купи двупосочен билет до Бостън. След като си намери място във влака, сложи малкия си куфар на багажника и седна да прочете «Ню Йорк Таймс». Заглавието на първа страница крещеше НИКСЪН ПОДАВА ОСТАВКА.
Когато след четири часа влакът спря на Саут Стейшън, Алекс се питаше дали президентът Форд ще амнистира предшественика си. Взе такси и помоли шофьора да го закара до някой хотел с разумна цена. Въпреки новопридобитото си богатство все още смяташе, че е излишно пилеене на пари да плаща за апартамент, след като може да спи също толкова добре и в единична стая.
Настани се в «Лангам», взе душ и изпробва двата костюма, които беше взел. С единия се чувстваше като Джак Кенеди, а с другия приличаше на Елвис Пресли. Но на корицата на «Вог» на нощната масичка имаше снимка на Джоан Кенеди с небесносиня бална рокля и списанието предричаше, че това ще е цветът на следващата година. Алекс размисли за пореден път. Провери отново часа на поканата — между 19:30 и 20:00. Излезе от хотела малко след седем, спря такси и каза адреса на шофьора.
След като минаха през Комън Алекс забеляза, че с изкачването към Бийкън Хил къщите стават по-представителни. Спряха пред портала на великолепна къща, където го посрещнаха двама охранители, които го изгледаха продължително и сериозно, преди да поискат да видят поканата му.
— Може да е някой от артистите в кабарето — каза единият достатъчно високо, та Алекс да го чуе, докато таксито излизаше на дългата алея и продължаваше към главния вход.
Алекс разбра, че е направил грешка, веднага щом влезе в залата с дъбова ламперия и се нареди на дългата опашка гости, които чакаха да бъдат поздравени от домакина. Идеше му да се върне в хотела и да облече по-консервативния костюм, но щеше да закъснее. Не беше сигурен кое ще е по-обидно. Нямаше как да не забележи, че неколцина от гостите се обръщат да го погледнат.
— Чудесно е да те видя пак, Алекс — каза Лоуъл, когато най-сетне дойде и неговият ред. — Много се радвам, че успя да дойдеш.
— Много мило от ваша страна да ме поканите, сър.
— Лорънс, наричай ме Лорънс — прошепна домакинът, след което се обърна да поздрави следващия гост. — Добър вечер, сенаторе.
Алекс влезе в претъпканата с гости зала. Почти всички мъже бяха с официални вечерни сака. Той взе чаша шампанско от един минаващ сервитьор и се скри зад голяма мраморна колона в ъгъла, откъдето се загледа в картината на някой си Полък. Не помръдна от мястото си и не се опита да заговори никого, докато не прозвуча гонг, след което се погрижи да е сред последните влезли в трапезарията. Изненада се, когато откри, че мястото му е на главната маса, между някои си Ивлин отляво и Тод отдясно.