Побърза да седне с мисълта, че така поне широките му крачоли няма да се виждат.
— Откъде познавате Лорънс? — попита младата жена от лявата му страна след молитвата, казана от архиепископа на Бостън.
Алекс откри, че заеква за първи път в живота си.
— Слу… служих под командването на лейтенант Лоуъл във Виетнам.
— А, да, Лорънс спомена, че ви е поканил, но не беше сигурен дали ще дойдете.
На Алекс вече му се искаше да не беше дошъл.
— И с какво се занимавате сега, Алекс?
— Притежавам верига пицарии — изтърси той и незабавно съжали за думите си.
— Никога не съм яла пица — каза тя и на Алекс не му беше трудно да й повярва.
След дълго мълчание Алекс попита:
— А вие откъде познавате лейтенант Лоуъл?
— Той ми е брат. — Отново се възцари мълчание и накрая Ивлин се обърна към човека от лявата й страна и му каза кога ще се връща във вилата си в Южна Франция.
Когато поднесоха първото ястие, Алекс не беше сигурен коя вилица и нож да вземе от всички наредени пред него. Последва примера на Ивлин, след което се обърна към мъжа отдясно.
— Здравейте, аз съм Тод Халидей — каза той и му стисна ръката.
— Откъде се познавате с Лорънс? — попита Алекс с надеждата, че мъжът не му е брат.
— Бяхме заедно при Чоут — каза Тод.
— И вие ли сте в банковия бизнес? — попита Алекс, тъй като нямаше представа кой или какво е Чоут.
— Не. Аз управлявам малка инвестиционна компания, специализирана в стартиращи фирми. А вие?
— Имам две пицарии и съм хвърлил око на трета. Още не сме надминали «Пица Хът», но е само въпрос на време.
— Търсите ли свеж капитал?
— Не — каза Алекс. — Наскоро продадох старата си компания за повече от милион, така че не се нуждая от външно финансиране.
— Но ако искате да се конкурирате с «Пица Хът», правилният партньор може да ускори процеса и ако проявявате интерес…
Тод не успя да завърши изречението си, тъй като беше прекъснат от мъж, когото Алекс позна незабавно, когато стана да вдигне тост за здравето на Лорънс. Алекс се възхити на спокойния начин, по който сенаторът на Масачузетс говореше пред гостите, без нито веднъж да поглежда към нещо написано; не можеше обаче да откъсне поглед от жената, която седеше до него и която неотдавна бе видял на корицата на лъскавото списание в хотела. Искаше му да изглежда поне наполовина толкова добре в небесносиньо.
Когато сенаторът си седна сред топлите аплодисменти, Лорънс стана да отговори.
— За мен е изключително удоволствие, че толкова много роднини и приятели успяха да дойдат тази вечер, за да отпразнуваме трийсетия ми рожден ден. За мен е особена чест, че Теди успя да се откъсне от натоварения си график, за да вдигне наздравица за здравето ми. Надявам се един ден в недалечното бъдеще да помисли да се кандидатира за президент от името на демократите.
Неколцина гости заръкопляскаха, което позволи на Лорънс да обърне на следващата страница от речта си.
— Не по-малко удоволствие е да посрещна в дома си човека, който направи тази вечер възможна, защото ако не ми беше спасил живота, това парти със сигурност нямаше да се състои. Както всички знаете, по време на службата ми във Виетнам аз бях ранен и сигурно щяха да ме оставят да умра, но за щастие помощникът ми не се поколеба да заеме мястото ми и благодарение на лидерските му умения и храбростта му врагът беше унищожен и той не напусна бойното поле, докато не бяха спасени всички американски войници. В резултат на действията си през онзи ден сержант Алекс Карпенко не само че беше награден със «Сребърна звезда», но и направи възможно произнасянето на тази реч.
Лорънс се обърна към Алекс с вдигната чаша и всички присъстващи се изправиха и се присъединиха към аплодисментите. Алекс веднага си помисли за Танка и за това, че още не беше отишъл на гроба му във Вирджиния.
Последваха още по-силни възгласи, когато Лорънс заяви, че на следващите избори ще се състезава за Конгреса като кандидат на демократите. Когато най-сетне си седна, гостите запяха весело и нестройно «Честит рожден ден, скъпи Лорънс…».
След като смехът и аплодисментите най-сетне утихнаха, Тод се обърна към Алекс и продължи от мястото, до което бе стигнал:
— Ако решите да се разраствате, обадете се. Обичам да подкрепям точно компании като вашата. — Извади визитна картичка от портфейла си и я даде на Алекс, който се канеше да попита за каква сума става въпрос, но бе разсеян от легналата на бедрото му ръка.