— Разкажи ми за малката си империя, Алекс — каза Ивлин, без да маха ръката си.
— Току-що я продадох.
— Надявам се на добра цена.
— Малко повече от милион — каза той, наслаждавайки се на вниманието й.
— Ще ни запознаеш ли, Ивлин? — обади се глас зад него.
Алекс скочи на крака, когато видя сенатора да стои до мястото му. Ивлин ги представи един на друг и Теди Кенеди веднага го накара да се отпусне и двамата забъбриха за Виетнам.
— Знаеш ли, Алекс — прошепна Кенеди, — ако успееш да отделиш малко време да участваш в кампанията на Лорънс, може да му помогнеш неимоверно и съм сигурен, че той ще ти е благодарен.
На Алекс и през ум не му беше минавало, че може да помогне на Лорънс с каквото и да било.
— С радост бих направил всичко по силите си, сенаторе — чу се да казва той.
— Чудесно, Алекс. Ще поддържаме връзка.
Думите на Кенеди му вдъхнаха още малко самоувереност да попита Тод колко би искал да инвестира в «Елена» и какво очаква в замяна. Но когато се огледа, видя Тод зад себе си, увлечен в разговор с Ивлин. Реши, че не може да ги прекъсва.
Седна и с изненада откри, че се е образувала опашка от гости, които искаха да говорят с него или просто да му стиснат ръката. Отговори на всичките им въпроси, донякъде и защото така нямаше да му се наложи да излиза на дансинга и да се излага. Когато забеляза, че първите гости си тръгват малко преди полунощ, реши също да се измъкне след разговор с Тод, но първо попита един минаващ сервитьор къде е тоалетната.
— Ела, ще ти покажа — каза Ивлин, която сякаш се беше материализирала от нищото.
Алекс с готовност се подчини. Тя го хвана за ръка, поведе го по широко мраморно стълбище към първия етаж и отвори двукрилата врата на спалня, която беше по-голяма от апартамента на Алекс в Брайтън Бийч.
— Използвай личната ми — каза тя и посочи вратата в другия край на стаята.
— Благодаря — каза Алекс и влезе в банята, която имаше вана и отделен душ. Усмихна се, докато си миеше ръцете и си оправяше вратовръзката. Реши да помоли Ивлин да му извика такси, което да го откара до хотела му, но когато се върна в спалнята, не я видя. Предположи, че е слязла долу при партито, но чу гласа й.
— Тук съм, Алекс.
Той се обърна и я видя седнала на леглото. Великолепната й бална рокля лежеше на пода.
— Ела при мен — каза Ивлин и потупа завивката.
Алекс не можеше да повярва на ставащото, но след кратко колебание с готовност свали костюма и ризата си и отиде при нея. Тя незабавно започна да го прегръща и целува и той се запита дали няма да е очевидно, че тя е само втората жена, с която е лягал в живота си. Накрая Ивлин се отпусна, въздъхна дълбоко и каза:
— Сега разбирам защо врагът не е имал никакъв шанс.
След секунди вече спеше в обятията му.
Когато на следващата сутрин се събуди и погледна лежащата до него Ивлин, Алекс още не можеше да повярва, че тази прекрасна и изтънчена жена изобщо би го погледнала. Боеше се, че веднага щом тя се събуди балонът ще се спука и той ще трябва да се върне в реалния свят.
Започна нежно да гали дългата й рижа коса. Тя бавно се събуди и се протегна лениво, след което го придърпа към себе си. След като се любиха за втори път, Ивлин отпусна ръка на рамото му.
— Мога ли да те попитам нещо? — каза Алекс.
— Всичко, скъпи — отвърна тя.
— Какво можеш да ми кажеш за Тод Халидей? Онзи, който седеше от другата ми страна снощи.
— Изключително богат, стари пари, но обича да инвестира в нови компании.
— Мислиш ли, че би се заинтересувал…
— Подозирам, че именно затова Лорънс го е сложил до теб — каза Ивлин.
— Но моята компания е съвсем малка…
— Тод обича да се намесва в самото начало. Казва, че точно така се правят истински пари. Иска ми се да го бях послушала, когато ме посъветва да инвестирам в «Кока-Кола», «Макдоналдс» и «Уолт Дисни».
— Каква сума инвестира обикновено?
— Десет, петнайсет милиона и дори знам за случаи да е инвестирал двайсет и пет, ако наистина вярва в човека. И му личеше, че е впечатлен от теб.
— А какво очаква в замяна?
— Нямам представа — каза Ивлин, — но този път няма да пропусна да разбера.
— Какво искаш да кажеш?
— Аз ще съм сред първите, които ще те подкрепят.
— Искаш да инвестираш в компанията ми?
— Не в компанията ти — отвърна Ивлин, — а в теб. Тод винаги казва, че има кретени и истински бикове и изобщо не се съмнява ти от кои си, така че го помолих да ме пише с половин милион. Всъщност — добави тя, докато ставаше и обличаше копринен халат, — ако Тод е склонен да те подкрепи, ще ми се наложи да продам онзи Уорхол, който ми завеща дядо ми. — И отиде пред висящия на стената портрет. — Известен е като «Синята Джаки» и е уловил момента, когато тя разбира, че съпругът й е мъртъв.