— Не мога да допусна да направиш това — каза Алекс, докато вървеше към нея.
— Изобщо не го мисли — рече Ивлин. Халатът й се свлече на пода и тя застана под душа. — Струва повече от милион и има няколко нюйоркски дилъри, които с радост ще ми дадат половин милион, ако не и повече. И ще ти издам една малка тайна — никога не ми е харесвал.
Тя пусна душа и му подаде сапуна. Още едно първо нещо. И още веднъж. Едва когато се бършеше, той каза:
— Не мога да ти позволя да продадеш Уорхол, най-малкото защото Лорънс никога не би ми го простил.
— Няма да му кажа, ако и ти не му кажеш — отвърна Ивлин, върна се в спалнята, отвори дрешника и Алекс видя редици и редици рокли, поли, блузи и обувки. След доста оглеждане тя си избра облекло. Без особена охота Алекс навлече дрехите си, докато я гледаше как се облича.
— Защо не прескочиш дилърите?
— Би ли ми вдигнал ципа, скъпи?
Алекс отиде при нея, закопча роклята й и се наведе да целуне рамото й.
— Не съм сигурна, че разбирам — каза Ивлин и се обърна към него.
— Аз ще вляза в ролята на дилър, но с малка разлика. Ще купя картината за половин милион, който ти можеш да инвестираш в компанията ти, след което ще ти я върна.
— Но защо да поемаш такъв риск?
— Няма риск, щом картината струва един милион.
— И няма да кажеш на Лорънс?
— Нито дума.
— В такъв случай се споразумяхме — каза Ивлин и свали малката картина от стената.
— Не, няма да я взема, докато не се сключи сделката.
— Значи няма да се получи, защото заминавам за Южна Франция за месец и половина, а доколкото познавам Тод, той ще е сключил сделката много преди да се върна. — Ивлин му връчи картината. — Имам ти доверие, че ще спазиш твоята част от уговорката.
Алекс с неохота взе портрета, седна, написа чек за петстотин хиляди долара и го връчи на Ивлин.
— Благодаря — каза тя и го остави на нощната масичка. — Защо не дойдеш в Бостън следващия уикенд? Можем да излезем да поплаваме и да отпразнуваме новото партньорство — добави и го целуна нежно по устните.
Алекс не можеше да повярва, че тя иска да го види отново.
— С удоволствие.
— Мисля, че е време да закусим нещо — каза Ивлин. — Но нито дума пред Лорънс за малката ни сделка.
— Предпочитам да не слизам с тези дрехи — каза Алекс. — Достатъчно срамно беше снощи и ще е още повече на закуска. А и сигурна ли си, че искаш брат ти да научи, че съм преспал тук?
— Не мисля, че изобщо му пука.
— Но на мен ми пука.
— Толкова очарователно старомоден си — каза Ивлин. — Но ако настояваш, можеш да се измъкнеш през задното стълбище. Така никой няма да те види.
— Настоявам.
Тя сви рамене и тръгна към вратата. Отвори я, огледа коридора и му даде знак да я последва. Посочи стълбището в края.
— Не забравяй картината — каза и му я подаде.
Алекс я взе с неохота и тръгна към края на коридора.
— Очаквам с нетърпение да те видя следващия уикенд, скъпи — каза Ивлин и тръгна в обратната посока.
След като той изчезна от поглед, Ивлин слезе по широкото стълбище, за да се присъедини към Лорънс в трапезарията.
— Добро утро, Ивлин — каза той. — Надявам се да си спала добре.
Във влака за Ню Йорк Алекс не се сдържаше да поглежда картината. Естествено, беше чувал за Уорхол, но никога не си беше представял, че някога ще притежава негова творба, пък било и за кратко. Вече се чувстваше виновен, че е взел картина, завещана на Ивлин от дядо й. С нетърпение очакваше да й я върне, след като тя върне неговия половин милион.
На Пен Стейшън взе такси до Брайтън Бийч — определено нямаше намерение да се качва в метрото с Уорхол. И още преди да покаже картината на майка си каза:
— Срещнах жената, за която ще се оженя.
Ивлин пристигна в хотел «Мейфлауър» малко след единайсет. Тод незабавно стана от мястото си в нишата и й помаха. Тя бързо тръгна към него.
— Ако се съди по изражението ти, скъпа, явно си опитала сметаната — отбеляза Тод, когато тя седна срещу него.
— И то голяма лъжица — отвърна тя и му подаде чек за половин милион долара.
— Браво — каза той, след като го прибра в джоба си. — Някакви проблеми?
— Никакви. Беше го нагласил идеално. Но не можем да се задържаме дълго, защото ако брат ми разбере…
— Резервирах билет за полета в два и четирийсет и пет от Логан. Каца в Женева малко преди седем утре сутринта. Ще представя чека веднага щом банката отвори.