— Какво страхотно парти, Лорънс. Беше чудесен домакин и с нетърпение очаквам да се видя утре с теб и Ивлин.
— Не знаех, че ще идваш в Бостън за уикенда.
— Ивлин не ти ли каза?
— Ивлин замина сутринта за къщата си в Южна Франция, а аз ще гостувам на майка ми в Нантъкет.
— Но ние се разбрахме да се видим на вечеря в петък и да плаваме в събота. — Последва толкова дълго мълчание, че Алекс си помисли, че връзката е прекъснала. — Чуваш ли ме, Лорънс?
— Извинявам се, че го казвам, Алекс, но икономът каза, че в неделя сутринта си си тръгнал с някакъв пакет под мишница.
— Картина на Уорхол — без колебание каза Алекс. — При това с известна неохота, ако трябва да съм откровен. Но Ивлин настоя да я взема като гаранция.
— Гаранция за какво?
— Заех й половин милион, който да даде на Тод Халидей. Той възнамерява да инвестира в компанията ми.
— Тод Халидей е неин съпруг и няма нито цент на свое име.
— Нима Ивлин е омъжена?!
— От години — каза Лорънс.
— Но тя ми каза, че специалността на Лорънс били стартиращите компании.
— Специалността на Тод е в прахосването, обикновено на чужди пари — каза Лорънс. — В случая на твоите.
— Но Ивлин ми каза, че възнамерявал да инвестира десет или може би петнайсет милиона в «Елена».
— Не съм сигурен, че Тод може да си позволи да инвестира и десет долара, та какво остава за десет милиона. Надявам се, че не си му давал пари.
— Дадох на нея — каза Алекс. — Чекът ми е бил осребрен днес сутринта.
Лорънс беше благодарен, че Алекс не може да види изражението му.
— Но не се безпокой, Уорхол е все още у мен като гаранция — добави Алекс.
Последва още една продължителна пауза.
— Картината не е нейна, за да ти я дава — каза Лорънс. — Тя е част от фамилната колекция на Лоуъл, която се управлява от тръст и винаги се предава на първородния син, който след това я предава на следващото поколение. Наследих я преди две години след смъртта на баща ми и макар че Ивлин е следваща поред, докато не ми се роди син, баща ми даде ясно да се разбере в завещанието си, че ако загина във Виетнам, колекцията ще бъде завещана на Обществото за изящни изкуства на Бостън и че нито едно произведение от нея няма да остане у сестра ми.
— В такъв случай ще ти върна незабавно картината — каза Алекс.
— А аз ще ти върна твоите половин милион долара — каза Лорънс.
— В никакъв случай — твърдо заяви Алекс. — Уговорката ми беше с Ивлин, не с теб. Да изчакаме засега и да приемем, че ще инвестира парите ми в някоя солидна компания.
— Единствените инвестиции на Ивлин са в казината. В бъдеще ще трябва да кова картините по стените всеки път, когато идва тук. Но това не ни пречи да работим като екип също като преди и да видим дали няма да намерим начин да си върнеш парите.
— Ще направя всичко възможно да помогна — каза Алекс. — И разбира се, ще върна картината. Съжалявам, че съм ти причинил такива неприятности.
— Трябваше да ме оставиш да умра на бойното поле, Алекс. Така никога нямаше да срещнеш сестра ми.
— Mea culpa — каза Алекс. — Иезавел, Лукреция Борджия, Мата Хари, а сега и Ивлин Лоуъл. Познава наивника още щом го види.
— Не си първият и вероятно няма да си последният. Нещо повече, боя се, че ще отсъствам през следващия месец, тъй като с майка ми винаги прекарваме август в Европа. Най-добре да ти пратя чека още сега, а ти да ми върнеш картината веднага щом се прибера. Тогава можем да излезем да плаваме и да оставим Ивлин на сушата.
— Не — каза Алекс. — Можеш да ми дадеш чека, но само срещу картината.
— Щом настояваш. Само гледай да не я изгубиш, защото ако изчезне, Ивлин ще отрече, че ти я е давала.
— Лорънс, мога ли да те попитам защо прие, че съм невинен, а не зае незабавно страната на сестра си?
— Опит. Когато бях на девет, Ивлин крадеше джобните ми пари и когато я хванаха в крачка, обвини гувернантката ни, която отнесе пешкира. След поредица подобни случки в училище скъпият ми баща трябваше да даде пари за нова библиотека, за да не я изключат.
— Но това не доказва, че съм невинен. Не забравяй, че все още държа картина, струваща повече от милион.
— Така е, но в този случай Ивлин направи грешка. Натопи те също като гувернантката.
— Как така?
— Каза ми, че си си тръгнал преди да се е събудила на сутринта след партито въпреки факта, че слезе на закуска към осем и половина.
— Съвсем ме обърка.
— Не си си тръгнал, защото горе-долу по същото време си помолил Какстън да ти извика такси, за да се върнеш в хотела. Колкото и да се възхищавам на дързостта ти, на чара ти, наречи го както искаш, дори ти не би бил толкова наивен да излезеш от къщата с Уорхол под мишница и да очакваш, че икономът ще ти държи вратата на таксито отворена.