— С удоволствие — отвърна Саша. — Ще ми подскажете ли за какво става дума?
— Мисля — каза графинята, — че ние с вас можем да успеем да победим както руснаците, така и англичаните. Но само ако смятате, че сте в състояние да…
— Адски добра реч, Саша. Но пък и не съм очаквал нещо друго — разнесе се гласът на някой, който очевидно не беше пропуснал да напълни чашата си.
— Благодаря — каза Саша, мъчейки се да си спомни името на чичото на Чарли. Когато най-сетне се сети, той беше продължил нататък, а графинята също си беше тръгнала. Инструкциите й обаче едва ли можеха да са по-ясни.
Саша се смеси с гостите, докато жена му (той се зачуди колко ли време ще мине, докато свикне да мисли за нея така) се качи в стаята си да се преоблече за заминаването. Когато се появи на стълбите след четирийсет минути, Саша си спомни първия път, когато я беше видял на партито на Бен преди близо четири години. Имаше ли тя представа как се беше молил да дойде при него? Едва неотдавна тя беше признала на Бен, че се е надявала той да не се появи на партито с друго момиче.
Мина още половин час преди да успеят да се сбогуват и да се качат в стария MG на Саша, изоставяйки ролс-ройса. Пристигнаха на Виктория Стейшън точно навреме да се качат на Ориент Експрес за Венеция.
И двамата избухнаха в смях, когато видяха, че в купето им има две тесни единични легла.
— Трябва да искаме да ни върнат парите — каза Саша, докато лягаше до жена си и гасеше лампата.
— Настоявам само за едно — каза Тремлет, след като синът му го запозна напълно с продажбата на Фулам Роуд 154.
— Какво, татко?
— При никакви обстоятелства да не позволяваш имотът да попада в ръцете на семейство Карпенко.
— Това е малко вероятно да се случи при цена четиристотин хиляди.
— Анели би могъл да я предложи.
— На неговата възраст Анели е продаващ, а не купуващ — каза Морис. — Освен това знам, че напоследък не бил добре.
— Радвам се да го чуя — каза Тремлет. — Защото искам да се погрижиш за продажбата, докато аз работя върху разрешителното за жилищен блок на Стамфорд Плейс.
— Някакви новини на този фронт?
— Съветник Мейсън ми каза, че поръчката ще бъде обявена следващата седмица, поради което го поканих да ни гостува на яхтата в Кан за уикенда.
— Това би трябвало да гарантира сделката — каза Морис.
— Особено като се има предвид, че горкият човек е в процес на тежък развод. За втори път.
Мистър и мисис Карпенко се върнаха от Венеция след две седмици и едно от първите неща, които направи Саша при пристигането им в Лондон, беше да се обади на графинята. Тя го покани на чай следващия следобед.
Той почука на вратата на апартамента й в сутерена на Пимлико малко преди три, без да е съвсем сигурен какво да очаква. Отвори му прислужница, която изглеждаше древна почти като господарката си, и го отведе в дневната, където старата дама седеше в голямо кресло с одеяло на скута.
Апартаментът беше безупречно чист и всяка повърхност бе заета от монохромни снимки в сребърни рамки, показващи семейство, което никога не би помислило да живее под стълбите. Графинята махна на Саша да седне на стола срещу нея и попита:
— Как беше Венеция?
— Великолепна. Но ако бях останал още малко, щях да фалирам.
— Ходила съм няколко пъти като дете — каза графинята. — И често си угаждах с шоколадово гато с лимонада на площад Сан Марко — салонът на Европа, както го е описал навремето Наполеон.
— Сега е претъпкан с туристи като мен, които Наполеон със сигурност не би одобрил — каза Саша, докато прислужницата се връщаше с поднос чай и бисквити.
— Още един човек, който е подценил руснаците и е доживял да съжалява за това.
След като прислужницата наля чая и се оттегли, графинята заговори по същество.
Саша изслуша внимателно всяка нейна дума и неволно си помисли, че ако тази страховита жена се беше родила през двайсети век, със сигурност би била лидер във всяка област, която си избере. Когато тя приключи с дръзкото си предложение, той не се съмняваше, че руската клика си е намерила майстора.
— Е, млади човече — каза тя. — Съгласен ли сте да ми помогнете в тази малка хитрост?
— Да — без колебание отвърна Саша. — Но не мислите ли, че мистър Дейнджърфийлд е много по-подходящ за целта?
— Възможно е. Но той има британската слабост да вярва в честната игра — концепция, която руснаците никога не са схващали наистина.
— Трябва да избера съвсем точно момента — каза Саша.
— Определено — съгласи се графинята. — И още по-важно е да знаете кога да спрете. Така че да обсъдим отново подробностите и не се колебайте да ме прекъснете, ако не разбирате напълно нещо или смятате, че имате по-добра идея. Преди да започна, Саша, имате ли някакви въпроси?