— Да. Къде е най-близката телефонна кабина?
Когато мистър Дейнджърфийлд и графинята заеха запазените си места на третия ред, залата беше почти пълна.
— Вашето яйце е артикул осемнайсет — каза Дейнджърфийлд, след като прелисти каталога. — Това означава, че редът му ще дойде най-рано след половин час. А тогава ще са нужни само няколко секунди преди да разберем дали експертите го смятат за фалшификат, или за истински шедьовър. — Той се обърна и погледна групичката мъже, които се бяха скупчили в задната част на помещението. — Те вече са решили отговора на този въпрос. Но пък, от друга страна, така им изнася.
— Освен това сутринта съветският посланик излезе с изявление пред пресата, че яйцето е фалшификат и че оригиналът е изложен в Ермитажа — каза графинята.
— Пропаганда, от която би се засрамил дори Гьобелс — каза мистър Дейнджърфийлд. — И ще забележите, че въпреки думите му Негово Превъзходителство седи няколко реда зад нас. Не се изненадвайте, ако се опита да вземе яйцето ви на смъкната цена и после за една нощ най-неочаквано да го признае за отдавна изгубения шедьовър.
— Революцията може и да уби баща ми — каза графинята, докато се обръщаше да изгледа кръвнишки посланика, — но потомците й няма да откраднат яйцето ми.
Посланикът с нищо не показа, че я е забелязал.
— Какво означава ПЦ? — попита графинята, загледана в каталога.
— Поискана цена — обясни Дейнджърфийлд. — Тъй като не са склонни да изказват мнение за цената, «Сотбис» ще оставят пазара да решава. Боя се, че намесата на посланика също е повлияла.
— Страхливци — каза графинята. — Да се надяваме, че ще останат без яйца. — Дейнджърфийлд щеше да се разсмее, но не беше сигурен дали шегата е нарочна. — И какво следва? — попита тя.
— Точно в седем часа аукционерът ще излезе на подиума и ще представи първия артикул. След това се боя, че следва доста дълго и нервно чакане, преди да стигне до осемнайсети артикул. След това всичко ще е в ръцете на боговете. Или може би на неверниците — добави той, поглеждайки назад към кликата.
— Кои са онези неофициално облечени мъже зад въжето до подиума?
— Представители на пресата. С наострени моливи и надежди за новина. Или ще се появите на първа страница, или ще бъдете спомената само в бележка под линия в колонката за изкуство.
— Да се надяваме на първата страница. А елегантно облечените на платформата вдясно?
— Това са хора на аукционната къща. Работата им е да помагат на аукционера да регистрира наддаващите. Същото важи и за асистентите при телефоните вдясно, които ще наддават от името на клиенти, които или се обаждат от чужбина, или желаят да останат анонимни.
Точно в седем часа висок, елегантно облечен мъж в смокинг и с черна вратовръзка излезе от една врата зад подиума, бавно изкачи стъпалата и не успя да сдържи усмивката си, докато оглеждаше пълната зала.
— Добър вечер, дами и господа. Добре дошли на руската разпродажба. Започвам с първия артикул от каталога. «Зимна вечер в Москва» от Саврасов. Начална цена десет хиляди паунда. Виждам ли дванайсет?
Макар че според графинята творбата не можеше да се сравнява с картината на Саврасов, която висеше в библиотеката на баща й, тя остана доволна, когато чукчето удари на 24 000 паунда, много над очакваната най-висока цена.
— Артикул номер две — обяви аукционерът. — Акварел от…
— Надявах се, че Саша също ще дойде — каза мистър Дейнджърфийлд. — Но той ме предупреди, че има резервирано парти в ресторанта и не е сигурен дали ще успее да се измъкне навреме.
Графинята не коментира и прелисти каталога на третия артикул, който не успя да се продаде за най-ниската очаквана цена. Мистър Дейнджърфийлд хвърли поглед назад и видя, че кликата се поздравява с първия си удар. Забеляза, че графинята барабани възбудено по каталога си, което го изненада, защото никога не я беше виждал да показва каквито и да било емоции.
— Тази картина принадлежеше на стар семеен приятел — обясни тя. — Парите му трябваха.
Когато аукционерът обяви следващата картина, мистър Дейнджърфийлд забеляза, че графинята става все по-нервна. Дори му се стори, че вижда капка пот на челото й, когато аукционерът стигна до артикул шестнайсет.
— Две руски кукли. Да започна ли наддаването с десет хиляди? — Никой не отговори. Аукционерът се загледа в безизразната маса лица и предложи дванайсет хиляди, но мистър Дейнджърфийлд знаеше, че се лови за сламки. — Четиринайсет хиляди — каза аукционерът, като се мъчеше да скрие отчаянието си. Пак никой не реагира, така че той стовари чукчето и промърмори: — Купено от къщата.