Докато седеше на задната седалка на таксито, Елена се замисли за графинята, която не беше виждала напоследък. Работата й в ресторанта означаваше, че няма много време за личен живот, така че поканата на чай беше приятно откъсване от обичайната рутина. И тя с нетърпение очакваше да види новия апартамент.
Таксито спря пред Лаундс Скуеър 43 и Елена даде на шофьора хубав бакшиш. Не беше забравила думите на мистър Анели — не можеш да очакваш бакшиш, ако самият ти не проявяваш щедрост към онези, които ти правят услуга.
Провери четирите имена на табелките до вратата, преди да натисне копчето на най-горния етаж.
— Моля, заповядайте — чу се глас. Очевидно я очакваха.
Чу се бръмчене и Елена отвори вратата и отиде при асансьора. Когато излезе на четвъртия етаж, видя прислужница, стояща до отворена врата.
— Добър ден, мисис Карпенко. Графинята ви очаква.
Докато я водеха към салона, обзаведен с великолепни стари мебели, Елена се опита да не зяпа снимките на царя и царицата по време на някаква ваканция със семейството на графинята на Черно море. В средата на лавицата над камината беше поставен мраморен бюст на Николай II.
— Колко мило, че намерихте време в натоварения си ден да ме посетите — каза графинята и махна към голямото кресло срещу нейното. — Има толкова много неща, за които да разговаряме. Но първо чай, нали?
Елена със задоволство видя, че графинята вече живее в лукс в сравнение с неугледния претъпкан апартамент в сутерена в Пимлико.
— Как е Саша? — беше първият въпрос на графинята.
— Когато не работи в ресторанта, учи счетоводство и фирмен мениджмънт в Лондонското училище по икономика, което е само от полза за разрастващия се бизнес.
— Няма да е разрастващ се за дълго, доколкото чух. Когато се видяхме за последен път със Саша, той спомена за някакви слухове, че…
— Но само слухове, графиньо — каза Елена. — Макар че Джино твърди, че е видял двама от съдиите да обядват в ресторанта неотдавна. Но не е чул нищо конкретно.
— Ще стискам палци — каза графинята. В същото време прислужницата се появи с голям сребърен поднос с чай, бисквити и шоколадов кейк и го постави в средата на масата.
— Мляко, без захар, ако помня правилно — каза графинята, докато започна да налива.
— Благодаря.
— Саша ми каза също, че обмисля да се кандидатира в общинския съвет. Чух, че наскоро се освободило място.
— Да, в краткия списък е, но не е сигурен, че ще го изберат.
— Уверявам ви, Елена, Съветът на Фулам ще бъде просто първото стъпало по неизбежния му път до Камарата на общините.
— Наистина ли мислите така?
— О, да. Саша има всички качества и недостатъци, необходими на един отличен депутат. Умен е, находчив, коварен и не се страхува от време на време да поема рискове, ако смята, че каузата си заслужава.
— Но не забравяйте, че е имигрант — каза Елена.
— Което може да се окаже дори предимство в модерната лейбъристка партия.
— Не му казвайте, но аз винаги гласувам за консерваторите — сподели Елена.
— Аз също — призна графинята. — Но в моя случай това едва ли е голяма изненада. Но стига за Саша. Как се справя Чарли в Къртолд?
— Почти завърши дисертацията си «Кройер — непознатият майстор». Не след дълго ще стане доктор Карпенко.
— А има ли някакви изгледи за…
— За съжаление не. Явно модерното поколение смята, че първо трябва да уредиш кариерата си, преди да имаш деца. По мое време…
— Наистина смятам, Елена, че сте по-старомодна и от мен.
— Саша определено смята така.
— Скъпа, уверявам ви, че той ви боготвори повече от всички други жени — каза графинята и предложи на гостенката си парче гато «Блек Форест». Отпи глътка чай и продължи: — Трябва да ви призная, Елена, че имах и друга причина да ви поканя да се видим.
Елена остави вилицата си и заслуша внимателно.
— Имам да споделя с вас една тайна. — Графинята замълча за по-драматичен ефект. — Благодарение на усърдието и експертизата на мистър Дейнджърфийлд и находчивостта на сина ви получих за яйцето много повече, отколкото смятах за възможно.
— Нямах представа, че Саша е бил замесен — каза Елена.