— О, да, той изигра ключова роля, за което ще му бъда вечно благодарна. Продажбата не само ми позволи да купя този очарователен апартамент, но и чудесни мебели от един известен антиквар от Гилдфорд. — Елена се усмихна. — Чудя се обаче как да инвестирам останалите пари, защото остана значителна сума. Баща ми навремето казваше — винаги инвестирай в хора, на които имаш доверие, и няма да сгрешиш. Затова реших да инвестирам във вас.
— Не съм сигурна, че разбирам — рече Елена.
— През последния месец преговарям за купуването на имот на Фулам Роуд.
Ръката на Елена се разтрепери толкова, че тя разля чая си.
— Ужасно съжалявам… — сконфузи се тя.
— Няма проблем — каза графинята. — Важното е да разбера как ви се струва идеята да ръководите два ресторанта едновременно.
— Ще трябва да говоря със Саша, преди да взема решение.
— Боя се, че не можете — твърдо каза графинята. — Всъщност не бива да споменавате пред Саша за разговора ни поради причини, които ще ви обясня. Продавачът, с когото имам вземане-даване, е някой си мистър Морис Тремлет, така че не можете да кажете на Саша, защото имам силното впечатление, че той и синът ви не са в особено приятелски отношения. Той очевидно завижда на успеха на ресторанта ви.
— Нещата са много по-стари — каза Елена. — Още от времето, когато бяха в едно и също училище и Саша беше вратар на основния им отбор по футбол.
— Не се съмнявам, че Тремлет е бил преместен във втория отбор, което не ме изненадва, защото аз възнамерявам да направя същото с него след подписването на договора. По време на преговорите Тремлет ме попита два или три пъти дали не съм подставено лице на мистър Карпенко и бях в състояние съвсем правдиво да му кажа, че не съм. Затова ви моля да не казвате нищо на Саша, докато не съм направила депозита. Ако Тремлет разбере какво съм замислила, със сигурност ще развали сделката. И тъй, трябва да ви попитам отново, Елена — смятате ли, че ще можете да държите две заведения едновременно?
— Вече съм управлявала онзи ресторант, така че не би трябвало да е трудно да го поема отново, особено като се има предвид, че най-добрите му кухненски работници и сервитьори вече работят при мен.
— И сте сигурна, че ще можете да го направите, докато въртите и «Елена»?
— Просто ще имам сто и трийсет маси вместо седемдесет. Разбира се, може да ми се наложи да построя надлез или да прокопая тунел под Фулам Роуд между «Елена Едно» и «Елена Две».
— Значи се разбрахме — каза графинята.
— Мога ли да попитам какво очаквате в замяна на инвестицията?
— Да бъда равностоен партньор в новия ресторант и да мога да се храня в заведението когато пожелая, безплатно. В Лондон има неколцина руски емигранти, които са ценители на изтънчената кухня, Елена, но вече не се радват на нея толкова често, колкото навремето. Имате обаче думата ми, че ще ги водя поотделно.
— В такъв случай трябва да имате собствени маси в двата ресторанта, които никой друг да не може да резервира. Кога да кажа на Саша?
— Не преди договорът да е подписан и мастилото изсъхнало, защото трябва да ви кажа, Елена, че ако беше роден в Съветския съюз, мистър Морис Тремлет със сигурност щеше да работи за КГБ.
Елена потръпна, но не можеше да не се съгласи.
— Благодаря за чая и най-вече за вярата ви в мен — каза тя. — А сега трябва да се връщам в ресторанта, защото държа да съм в кухнята един час преди пристигането на първия клиент.
— Каква добра инвестиция ми предстои да направя — каза графинята. — Имам и още една молба преди да си тръгнете.
— Разбира се, графиньо.
— В бъдеще да минем на «ти» и да ми казваш Наташа. — Елена я погледна неуверено. — Ако не го направиш, ще го включа като клауза в договора.
27.
Саша
Лондон
— Знаем ли нещо за тях? — попита Елена. — Името Райкрофт не ми говори нищо.
— Само едно. Дамата, която се обади, някоя си мисис Одри Кампиън, каза, че ще са трима. Дошли са от Съри да обсъдят частен въпрос.
— В такъв случай сигурно искат да отпразнуват някакъв специален рожден ден или годишнина. По кое време ги очакваме?
— След десет минути — каза Саша, като си погледна часовника. — Искаш ли да присъстваш на срещата, мамо?
— Не, благодаря — каза Елена. — Теб те бива много повече в тези неща. Само гледай да провериш двата дневника.
— Вече го направих — каза Саша. — «Елена Едно» е напълно резервиран за трийсети март.
— А «Елена Две»?
— Ако е за двайсет или по-малко, може и да се справим.
— Явно си се погрижил за всичко, така че се връщам на работа. Трябва да обсъдя днешните специалитети с майстора на сосовете.