Саша се усмихна — много добре си даваше сметка, че майка му ще направи почти всичко, за да не й се налага да си има директно вземане-даване с клиенти, но се преобразява напълно в момента, в който влезе в кухнята. В това отношение тя беше съвсем различна от него. Той избягваше кухнята на всяка цена, така че разделението на труда уреждаше идеално и двамата.
Докато Саша обмисляше какво меню да предложи, на вратата се позвъни.
Джино отвори и докато главният сервитьор водеше тримата към масата, Саша както винаги се опита да прецени потенциалните клиенти.
Спокойно можеха да са баща, майка и син, но само по възраст. Той тръгна да ги посрещне и се вгледа по-внимателно в по-младия мъж — можеше да се закълне, че го е виждал някъде.
— Добро утро, аз съм Саша Карпенко.
— Алф Райкрофт — отвърна по-възрастният мъж и стисна енергично ръката му.
— А аз съм мисис Кампиън — каза жената. — Помните ме, аз ви се обадих — добави тя с тон на човек, свикнал нещата да стават по неговия начин.
— Да, помня, разбира се.
— Здрасти — каза по-младият. — Аз съм…
И тогава Саша се сети.
— Радвам се да те видя, Майкъл. Как си?
— Добре, благодаря. И съм трогнат, че ме помниш. Но пък, от друга страна, по пътя към Лондон казах на Алф и Одри как разпердушини сам целия шахматен отбор на Оксфорд, така че не би трябвало да съм изненадан, че си запомнил името ми.
— С какво се занимаваш сега? — попита Саша. — Учеше юриспруденция, нали?
Появи се сервитьор и след като поръчаха кафе, Майкъл отговори на въпроса му.
— Адвокат съм в Мерифийлд. Но не това е причината да искаме да те видим.
— Разбира се. Е, тогава да ви попитам какво парти сте намислили.
— Лейбъристко — каза Алф.
Саша го погледна озадачено.
— Нека аз да обясня — каза Одри Кампиън със същия делови тон. — Както несъмнено знаете, до неотдавна представител на Мерифийлд в парламента беше сър Макс Хънтър.
— Бащата на Фиона — каза Саша. — Как бих могъл да забравя? Научих, че починал от инфаркт по време на лов на лисици.
— Точно така. Не знаете обаче, че снощи местната Консервативна асоциация избра дъщеря му да се кандидатира за частичните избори.
Саша помълча известно време, след което промърмори:
— Значи Фиона ще е първата от връстниците ми, която ще седне на зелените пейки.
— В това няма нищо изненадващо — каза Майкъл. — Всички предполагахме, че първият, качил се по хлъзгавия стълб, ще си или ти, или тя.
— Но аз още не разбирам защо сте били целия път дотук, за да ми кажете нещо, което мога да прочета в утрешния вестник.
— Аз съм председател на Асоциацията на лейбъристите в Мерифийлд — каза Алф Райкрофт. — А Одри е партийният агент.
— Нещатен, ако мога да добавя — твърдо заяви тя.
— И моят комитет — продължи Алф — не може да намери по-подходящ кандидат срещу мис Хънтър.
— Но според мен ще е по-разумно да изберете някой с повече опит, който познава избирателите поне донякъде.
— Нямаме време да се придържаме към нормалната изборна процедура — каза Алф. — Предположихме, че консерваторите ще проявят благоприличието поне да изчакат погребението на сър Макс, преди да обявят датата за частичните избори, но те се възползваха от факта, че не разполагаме с подходящ кандидат за мястото му.
— Типично за Фиона — каза Саша. Сервитьорът донесе кафето, което му даде момент да помисли. — Поласкан съм — каза той, след като сервитьорът се оттегли, — но проблемът е, че просто нямам време…
— Частичните избори ще се проведат след три седмици, на трийсети март, четвъртък — каза Алф. — И тъй като сър Макс имаше мнозинство с 12 214 гласа, нямате абсолютно никакви шансове да спечелите.
— Тогава защо да си губя времето?
— Защото — каза мисис Кампиън, — ако намалите мнозинството в крепостта на торите, това ще се отрази добре на биографията ви, когато се кандидатирате за място, което можете да спечелите.
— Но ти си местен, Майкъл. Защо ти не се кандидатираш?
— Защото Фиона Хънтър винаги ме е плашила до смърт. Но ако открие, че ти си кандидатът на лейбъристите, тя ще е уплашената. А освен това ти я познаваш по-добре от всички нас.
— Ще ми трябва малко време да си помисля — каза Саша. — С колко разполагам?
— С десет минути — отвърна Алф.
— Предложението е Саша Константинович Карпенко да бъде избран за кандидат на лейбъристите в избирателния район на Мерифийлд. Кой е за? — каза председателят и огледа събралите се. Двайсет и три ръце се вдигнаха във въздуха. — Против? — Нито една ръка. — В такъв случай обявявам предложението за прието единодушно — обяви Алф Райкрофт, мъчейки се да надвика овациите.