Когато се качи за последния влак обратно за Лондон, Саша вече познаваше всичките двайсет и трима по имена и нито един от тях не смяташе, че той има шансове да победи.
— Друга жена ли? — попита Чарли, когато той се промъкна в спалнята малко след полунощ, като стъпваше тихо, за да не я събуди.
— Малко повече от двайсет и осем хиляди жени — каза Саша, докато отпускаше глава на възглавницата. Обясни й защо е пътувал до Мерифийлд сутринта и се е върнал като кандидат на лейбъристите за частични избори. — Така че няма да ме виждаш много често през следващите три седмици.
— Поздравления, скъпи — каза Чарли, запали нощната лампа и го прегърна. — Какво знаеш за другия кандидат?
— Всичко.
— Как така?
— Другият кандидат е Фиона Хънтър.
Дъхът на Чарли секна и тя рязко седна в леглото.
— Този път трябва да я биеш!
— Боя се, че е невъзможно. В Мерифийлд не броят гласовете на консерваторите, а ги претеглят.
— Не и този път — каза Чарли. — Защото аз ще съм във влака утре сутринта, така че ще й се наложи да бие и двама ни.
— Но ти трябва да си довършиш дисертацията.
— Предадох я миналата седмица.
— И не си ми казала?
— Исках да изчакам, докато науча резултата. — Чарли се наведе и целуна съпруга си. — Наспи се добре, скъпи — каза и отпусна глава на възглавницата. — Сигурно си изтощен.
Но Саша не можа да заспи, тъй като в ума му бушуваха безброй мисли. Беше възнамерявал да се подготви за влизане в партията, а се бе оказало, че тя вече го е приела.
На следващата сутрин Саша и Чарли хванаха влака в 6:52 от Виктория до Мерифийлд и стигнаха в местния щаб на Лейбъристката партия малко преди 8 часа.
Председателят ги чакаше в своя «Форд Алегро».
— Скачайте — каза той, след като Саша го запозна със съпругата си. — Приятно ми е да се запознаем, Чарли, но нямаме време за губене. — Превключи на първа, потегли с умерена скорост и заговори, докато се движеха по главната улица към изхода от града: — В избирателния район Мерифийлд има двайсет и шест села. Те осигуряват мнозинството на торите и Фиона Хънтър има партийни клонове във всяко от тях.
— А ние? — попита Чарли.
— Само един — каза Алф. — И приятелят, който го върти, е на седемдесет и една. Но градчето Рокстън, в което живеят шестнайсет хиляди души и в което има фабрика за хартия, гарантира запазването на позициите ни.
— Някакви добри новини? — попита Саша.
— Не много — призна Алф. — Макар че не беше изключително популярен, сър Макс си изгради репутация на човек, който има влияние в кабинета и може да работи. Имаше дарбата да разбира какво предстои да се случи и да се възползва от това. Класически пример е построяването на нова болница, която беше част от дългосрочната инфраструктурна програма на последното лейбъристко правителство, но бе завършена по време на консерваторите. Когато здравният министър откри болницата, човек можеше да остане с впечатление, че идеята от самото начало е била на сър Макс и че той лично е зидал тухлите.
— Дар, наследен от дъщеря му — каза Чарли, без да крие чувствата си. — Как се справя тя?
— Харесват я — призна Алф. — Но пък я познават от времето, когато я разхождаха с детска количка из избирателния район. Носят се слухове, че първите й думи били «Гласувайте за Хънтър!», и няма да се изненадам, ако сър Макс й е оставил района в завещанието си. Не ни помага особено и фактът, че на бюлетината ще пише същото име.
— Как тогава да реагирам, когато местните ме обвинят, че съм парашутист?
— Лейбъристите никога не са имали по-добър шанс да спечелят мястото — каза Алф.
— Но ти вече призна, че нямам абсолютно никаква надежда за победа — посочи Саша.
— Добре дошъл в света на реалната политика — каза Алф. — Или поне на версията й в Мерифийлд.
— Е, какво е първото ти впечатление? — попита Майкъл, когато Саша и Чарли се присъединиха към останалите от екипа да обядват в «Рокстън Армс».
— Консерваторите може и да държат най-добрите избирателни райони, но лейбъристите имат най-добрите хора — каза той и отхапа от сандвича с шунка, който майка му никога не би допуснала да бъде сложен в чиния.
— Така — каза мисис Кампиън, след като Саша излапа свинския пай, прокаран с половин пинта «Фарлис». — Дойде време да те тръснем на нищо неподозиращата публика. Плакатите и листовките ни още не са отпечатани, така че през първите два-три дни ще се наложи да импровизираме. И не забравяй, Саша, има само едно изречение, което трябва да повтаряш, докато не започнеш да го бълнуваш и насън — добави Одри, докато закачаше на ревера му голяма червена розета.