Саша излезе на улицата, съпровождан от председателя, Одри и двама партийни активисти. Когато срещна първия избирател, каза:
— Аз съм Саша Карпенко и съм кандидат на лейбъристите за частичните избори в четвъртък, трийсети май. Надявам се, че мога да разчитам на гласа ви?
Протегна ръка, но човекът не му обърна внимание и си продължи по пътя.
— Очарователно — промърмори Саша.
— Ш-ш-ш — изсъска мисис Кампиън. — Това не означава задължително, че няма да гласува за теб. Може да е глух или просто да бърза.
Вторият му опит беше малко по-успешен, защото жената — с пазарска торба в ръка — поне спря да се ръкува с него.
— Какво ще направите по въпроса за затварянето на местната болница? — попита тя.
Саша нямаше представа, че в Рокстън има болница.
— Ще направи всичко по силите си да убеди съвета да отмени решението си — притече му се на помощ Алф. — Така че задължително гласувайте за лейбъристите на трийсети март.
— Но вие нямате абсолютно никакви надежди за успех — каза жената. — Дори магаре със синя розета би спечелило изборите в Мерифийлд.
— Лейбъристите никога не са имали по-добри изгледи да спечелят мястото — каза Саша, като се мъчеше да говори уверено и убедително, но жената не изглеждаше особено убедена.
— Здравейте, аз съм Саша Карпенко и съм кандидат на лейбъристите…
— Съжалявам, мистър Карпенко, но ще гласувам за Хънтър. Винаги го правя.
— Но той почина миналата седмица — възрази Саша.
— Сигурен ли сте? — отвърна мъжът. — Защото жена ми ми каза да гласувам пак за Хънтър.
— Вярно ли е, че сте роден в Русия? — попита следващият мъж, към когото се обърна Саша.
— Да — каза той, — но…
— В такъв случай за първи път ще гласувам за консерваторите — каза мъжът, без изобщо да забавя крачка.
— Здравейте, аз съм Саша Карпенко…
— Гласувам за либералите — каза младата жена с детска количка — и този път дори ние ще ви бием.
— Здравейте, аз съм Саша…
— Успех, Саша. Ще гласувам за вас дори да нямате никакъв шанс.
— Благодаря — каза Саша и се обърна към Алф. — Винаги ли е толкова зле?
— Всъщност се справяш доста добре в сравнение с предишния ни кандидат.
— Какво е станало с него?
— С нея. Преживя нервен срив една седмица преди изборите и не се възстанови навреме, за да гласува. — Саша избухна в смях. — Да, точно така беше — каза Алф. — Оттогава не сме я виждали.
— И като си помисля, че аз съм единственият, когото искате! — каза Саша.
— Ще си ни благодарен, когато си намериш сигурно място и станеш министър — отвърна Одри, без да обръща внимание на сарказма му. Това беше първият път, когато Саша си помисли, че един ден наистина може да стане министър.
— Я, кого виждам от другата страна на улицата — каза Чарли и смушка Саша в ребрата.
Саша погледна и видя Фиона, заобиколена от група поддръжници, които раздаваха листовки и знаменца с надпис ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ХЪНТЪР И ЗА МЕРИФИЙЛД.
— Дори не им се е наложило да отпечатват нови плакати — горчиво каза Алф.
— Време е да се сблъскаме челно с врага — каза Саша и незабавно пресече пътя, като избягваше колите.
— Аз съм Фиона Хънтър и съм…
— Какво ще правите с решението за превръщането на игрищата на Рокстън в супермаркет, това ме интересува.
— Вече говорих с лидера на съвета по въпроса — каза Фиона. — И той ми обеща да ме държи в течение.
— Също като баща ви, много обещания и никакви резултати.
Фиона се усмихна и продължи нататък, оставяйки местния съветник да се оправя с проблема.
— Торите ще ми вдигнат ли пенсията? — попита една възрастна жена и размаха пръст към нея. — Това искам да знам.
— Винаги са го правили — уклончиво отвърна Фиона, — така че можете да сте сигурна, че ще го направят отново, но само ако спечелим на следващите избори.
— Сладкото утре, ето това трябва да ви е девизът — каза жената.
Фиона се усмихна, когато видя Саша да върви към нея с протегната ръка.
— Колко се радвам да те видя, Саша — каза тя. — Какво правиш в Мерифийлд?
— Аз съм Саша Карпенко — отвърна той — и съм кандидат на лейбъристите за частичните избори на трийсети март. Мога ли да разчитам на вашия глас?
За първи път този ден усмивката се изтри от лицето на Фиона.
28.
Алекс
Бруклин
— Сигурен ли си, че след като върнеш картината на Лорънс и той ти възстанови парите, ще искаш да инвестираш още повече в «Елена»?
— Сигурен съм, майко — каза Алекс. — Но след като се оказах такъв глупак, реших да се върна към ученето.