И тогава я видя през прозореца на един ресторант.
Седеше в сепарето в ъгъла и разговаряше с привлекателен мъж, който явно я познаваше добре. Сърцето на Алекс се сви, когато мъжът се пресегна през масата и хвана ръката й. Алекс се оттегли до една пейка наблизо и седна безнадеждно, забравил за глада си. Канеше се да си тръгне към дома, когато те излязоха заедно от ресторанта. Мъжът се наведе да я целуне, но Ана се извърна, без да се усмихва, и си тръгна, като го остави да стои на улицата.
Алекс скочи от пейката и я последва на известна дистанция по Лексингтън, докато тя не влезе в елегантна художествена галерия. Докато минаваше покрай «Н. Розентал и Ко», той погледна вътре и я видя да сяда зад бюро. Изчака няколко секунди и се върна. Влезе небрежно в галерията, без изобщо да погледне към нея. Някаква клиентка разговаряше с Ана и Алекс се престори, че се е загледал в една картина. Накрая бъбривата жена си тръгна и Алекс тръгна към бюрото. Ана вдигна очи и се усмихна.
— Мога ли да ви помогна, сър?
— Надявам се.
Той извади Уорхол от чантата, махна опаковъчната хартия и постави творбата на бюрото. Ана погледна внимателно картината, после Алекс. Като че ли го позна.
— Надявах се, че ще можете да оцените тази картина.
Тя я огледа отново и попита:
— Ваша ли е?
— Не, на мой приятел. Той ме помоли да науча цената й.
Тя отново се вгледа в него.
— Нямам достатъчно опит за реалистично оценяване, но ако ми позволите да покажа картината на господин Розентал, той със сигурност би могъл да ви помогне.
— Разбира се.
Ана взе картината, отиде в другия край на галерията и изчезна в някаква стая. Алекс се възхищаваше на творба на Лий Краснер, озаглавена «Окото на първия кръг».
След малко един достолепно изглеждащ сивокос господин с двуреден тъмносин костюм, розова риза и червена папийонка на точки излезе от офиса и постави картината на бюрото на Ана.
— Поискали сте помощта ми за оценка на картината? — каза той; вглеждаше се внимателно в Алекс. Тонът му караше човек веднага да се сеща за думите «бавно» и «премерено». Това не беше човек, който бърза. — Боя се, че трябва да ви кажа, сър, че това е копие. Оригиналът е собственост на господин Лорънс Лоуъл от Бостън и е част от колекцията Лоуъл.
«Много добре знам», искаше да каже Алекс.
— Какво ви кара да мислите, че е копие? — попита той.
— Не самата картина, която признавам, че ме заблуди за момент — каза Розентал. — Платното я издаде. — Той обърна картината. — Уорхол не е можел да си позволи такова скъпо платно в ранния си период, а освен това размерът му е погрешен.
— Сигурен ли сте? — попита Алекс. Изведнъж се ядоса, а после му призля.
— О, да. Платното е с два и половина сантиметра по-широко от това на оригинала в колекцията Лоуъл.
— Значи е фалшификат?
— Не, сър. Фалшификат е, когато някой се опитва да заблуди художествения свят с твърдението, че е попаднал на оригинална творба, която не фигурира в регистъра с работи на художника. Това — каза той — е копие, при това адски добро.
— Мога ли да попитам колко щеше да струва, ако беше оригинал? — колебливо попита Алекс.
— Милион, може би милион и половина — каза Розентал. — Произходът й е безспорен. Мисля, че дядото на господин Лоуъл я е купил директно от художника в началото на шейсетте, когато той не е можел да си плаща дори наема.
— Благодаря — каза Алекс, напълно забравил защо изобщо беше дошъл в галерията.
— Ако ме извините — каза Розентал, — трябва да се връщам в офиса си.
— Да, разбира се. Благодаря.
Розентал ги остави и след малко Алекс осъзна, че Ана се взира в него.
— Срещнахме се в метрото, нали? — каза тя.
— Да — призна той. — Защо не казахте нищо, когато ви показах картината?
— Защото за момент се зачудих дали не сте крадец на картини.
— Нищо толкова бляскаво — каза Алекс. — През деня работя в «Ломбарди», а повечето вечери прекарвам в бизнес училището.
— Маргаритите на «Ломбарди» бяха основната ми храна, преди да се дипломирам.
— Майка ми приготвя отлична калцоне, ако искате да я опитате — каза Алекс.
— Може — каза Ана. — Тъкмо ще ми разкажете как се сдобихте с такова чудесно копие на «Синята Джаки Кенеди».
— Беше просто повод да ви видя отново.