29.
Алекс
Бруклин
— Кажи ми — попита Ана. — Заради мен ли се качи във влака?
— Да — призна Алекс. — Макар че пътувах в друга посока.
Тя се разсмя.
— Колко романтично. И какво направи, когато слязох?
— Стигнах до следващата станция и тъй като бях закъснял за вечерните часове, се прибрах у дома.
Дойде сервитьор и им връчи менюто.
— Какво ще ми препоръчаш? — попита Ана. — В края на краищата ти си собственикът на това заведение.
— Моята любима пица е капричоза, но ти избирай, защото са толкова големи, че можем да си поделим една.
— Тогава да поръчаме една. Но не си се измъкнал, Алекс. Значи така, след жалкия ти неуспешен опит да ме свалиш си тръгнал като Антоний да ме търсиш.
— Цяла сутрин обикалях Манхатън и проверих половината галерии. После случайно те забелязах да обядваш в скъп ресторант с привлекателен по-възрастен мъж.
— Не чак толкова възрастен — закачливо възрази Ана.
— И после си ме проследил до галерията под предлог, че искаш да оценят картината, макар че със сигурност си знаел, че е копие.
Алекс премълча. Сервитьорът дойде и сложи огромна пица в средата на масата.
— Еха, изглежда страхотно.
— Явно майка ми я е приготвила лично — каза Алекс, отряза едно парче и го сложи в чинията на Ана. — Трябва да те предупредя, тя няма да се сдържи и ще дойде да се запознае с теб. Така че трябва да й кажеш, че по-добра пица от тази просто няма.
— Но това си е така — каза Ана, след като я опита. — Всъщност си мисля да доведа приятеля си тук. — Алекс не успя да скрие разочарованието си и Ана се ухили. — Бивш приятел. Видя го в ресторанта. — Алекс искаше да научи повече за него, но Ана смени темата. — Алекс, ти явно се изненада, когато господин Розентал ти каза, че картината е копие. Любопитно ми е как така се е озовала у теб.
И Алекс й разказа цялата история (е, не точно цялата), радостен, че най-сетне има с кого да сподели тайната си. Когато стигна до срещата им в галерията, Ана почти беше приключила със своята половина от пицата, докато неговата оставаше недокосната.
— И защо приятелят ти ще ти дава половин милион за картина, която не може да струва повече от няколкостотин долара?
— Защото не знае, че картината е копие. Сега трябва да му кажа истината и това прави положението още по-лошо. Не виждам как Ивлин ще ми върне и един цент от парите ми.
Ана се пресегна през масата и докосна ръката му.
— Много съжалявам, Алекс. Това означава ли, че няма да успееш да отвориш втора «Елена»?
— Много малко са предприемачите, които не са претърпявали провали по пътя си — каза Алекс. — Според Галбрейт умните си ги записват на дъската на опита и продължават напред.
— Възможно ли е приятелят ти Лорънс да участва в схемата и нарочно да те е поставил до сестра си на партито?
— Не — твърдо заяви Алекс. — Никога през живота си не съм срещал по-свестен и честен човек от него.
— Съжалявам, това беше грубо от моя страна — каза Ана. — Аз дори не познавам приятеля ти. Но трябва да призная, че с огромно удоволствие бих видяла колекцията Лоуъл.
— Това лесно може да се уреди, ако…
— Вие трябва да сте Ана — разнесе се глас.
Алекс вдигна глава и видя майка си, застанала до масата им.
— Имаш страхотен талант да уцелваш най-подходящия момент, майко. Дори братята Маркс биха се гордели с него.
— А той не престава да говори за вас — каза Елена, без да му обръща внимание.
— Майко, сега пък ме поставяш в неловко положение.
— Много се радвам, че той най-сетне ви откри. Но не е ли било глупаво от негова страна да не слезе след вас от влака?
— Майко!
Ана избухна в смях.
— Как беше пицата? — попита Елена.
— По-добра просто няма — отвърна Ана.
— Аз й казах да го каже — обади се Алекс.
— Така е — призна Ана, пресегна се през масата и хвана ръката му. — Но нямаше нужда да го прави, защото е наистина най-добрата.
— В такъв случай можем ли да се надяваме, че ще ви видим отново?
— Майко, по-лоша си и от госпожа Бенет.
— А ти защо нищо не си ял? — попита тя, сякаш беше още малко момче.
— Майко, махни се.
— Алекс сподели ли плановете си за втори ресторант?
— Да. — Алекс застана на тръни, защото не беше разказал на майка си цялата история. — Звучи много вълнуващо, госпожо Карпенко.
— Елена, моля — каза тя, а Алекс се изправи, стиснал нож в ръка. — Е, по-добре да се връщам в кухнята, иначе шефът може да ме изхвърли — добави Елена и им се ухили. — Но се надявам да се видим отново, за да ти разкажа как Алекс бе награден със «Сребърна звезда».