Всичко започна в Папеете, когато той ми заяви, че ще пътува с мен до островите. В онези дни в Папеете имаше клуб, където се събираха закупчици на бисери, търговци, капитани и най-долните авантюристи на Южните морета. Там се играеше на големи суми, пиеше се много и ми се струва, че се прибирах по-късно, отколкото е редно и прилично. Но по което и време да тръгнех от клуба, Отоо ме чакаше отвън, за да ме изпрати до дома.
Отначало аз се подсмивах, после го смъмрях. Сетне му казах направо, че нямам нужда от бавачка. След това вече не го виждах, когато излизах от клуба. Съвсем случайно, подир седмица или седмица и нещо, открих, че той продължава да ме изпраща до дома, като се крие в сянката на манговите дървета на отсрещната страна. Какво можех да сторя? Ще ви кажа какво сторих.
Неусетно за самия себе си започнах да се прибирам по-рано. В дъждовни и бурни нощи, в разгара на безразсъдството и веселбата упорито ме преследваше мисълта за Отоо, който с отегчение ме
——
1 Т р е п а н г — морски охлюв, смятан за деликатес от китайците. Б. пр.
чакаше под мокрите мангови дървета. Той наистина направи от мен по-добър човек. При все че сам не се отличаваше с висока нравственост. И не признаваше общоприетата християнска етика. Всички на Бора Бора бяха християни, но Отоо беше езичник, единственият неверник на острова, груб материалист, който вярваше, че когато умре, ще умре завинаги. Вярваше само в честните отношения и справедливите постъпки. Дребната подлост според неговия морален кодекс беше почти толкова тежко прегрешение, колкото и безпричинното убийство, и аз съм убеден, че той уважаваше убиеца повече, отколкото човека, който се занимава с дребни мошеничества.
Отоо винаги бдеше над моето благополучие. Обмисляше предварително нещата вместо мене, преценяваше плановете ми и се интересуваше от тях повече от самия мен. Отначало, когато не подозирах този интерес, той се стараеше да отгатва намеренията ми, както например в Палеете, когато замислях да вляза в сдружение с един безчестен сънародник за някаква спекулация с гуано. Не знаех, че той е мошеник. Не го знаеше никой от белите в Папеете. Не го знаеше и Отоо, но като забелязал колко неразделни ставаме двамата, разузнал всичко вместо мене, и то без да го моля. Туземни моряци, дошли от всички краища на моретата, миткат по крайбрежието на Таити и Отоо, обзет само от недоверие, започнал да ги подпитва, докато събрал достатъчно данни, които да оправдаят подозренията му. О, хубава беше тази история с Рандолф Уотърс! Затова, когато Отоо ми разправи всичко, не можех да повярвам, но след като разказах наученото на самия Уотърс, той си призна без всякакви възражения и офейка с първия параход за Окланд.
Отначало, да си призная честно, просто негодувах, че Отоо си пъха носа в личните ми работи. Но знаех, че го върши съвсем безкористно, а скоро трябваше да призная, че е благоразумен и предвидлив. Винаги си отваряше очите на четири, за да не изпусне най-голямата изгода за мене, а пък имаше остър и далновиден поглед. С времето стана мой съветник дотам, че знаеше за търговските ми дела повече от самия мен. Той наистина вземаше интересите ми по-присърце, отколкото ги вземах аз. Проявявах великолепното нехайство на младостта, понеже предпочитах романтиката пред доларите, а приключенията пред удобната квартира и стоенето цяла вечер у дома. Затова беше добре, че има кой да бди над мен. Зная, че ако не беше Отоо, днес нямаше да
съм ЖИВ.
Да дам един от многобройните примери. Бях придобил известен опит в набиране на черни работници, преди да тръгна за бисери на островите Паумо-ту. Отоо и аз бяхме в Самоа, и то съвсем на сухо, без пукната пара, когато ми се представи случай да стана агент за набиране на черни работници на един бриг. Отоо постъпи като прост моряк и в течение на пет-шест години ние кръстосвахме с пет-шест различни кораба най-дивите части на Меланезия. Отоо гледаше винаги да бъде гребец на моята лодка. Имахме обичая при наемане на работници наемащият да слиза на брега. Прикриващата лодка оставаше в пълна готовност на няколкостотин фута от сушата, докато лодката на наемащия, също в пълна готовност, спираше до самия бряг. Когато слизах със стоките си и оставях кормчията готов, с вдигнато кормилно гребло, Отоо ставаше от мястото си на гребец и се преместваше на кърмата, където, покрит с парче платно, лежеше зареден уинчестър. Екипажът на лодката беше също въоръжен — техните шнайдери бяха на нланшира под ивицата брезент, закована покрай целия борд. Докато аз придумвах и убеждавах рунтавите човекоядци да дойдат да работят на плантациите в Куинсланд, Отоо ме пазеше. И често, много често ме предупреждаваше със снишен глас за подозрителни действия и застрашаващо ме вероломство. Бързият изстрел от пушката му, повалил някой дивак, беше понякога първото предупреждение за опасността. А когато-се втурвах към лодката, ръката му беше винаги протегната, за да ме издърпа вътре. Веднъж, спомням си, на Санта Ана лодката заседна тъкмо когато започна схватката. Прикриващата лодка се понесе на помощ, но стотината диваци можеха да ни затрият, преди тя да пристигне. Отоо се озова с един скок на брега, зарови ръце в купчината стоки и започна да хвърля наоколо тютюна, мънистата, томахавките, ножовете и басмите.