Тук езикът бе специфичен вместо загатващ и се занимаваше с чувствата, предизвикани от определени думи и преди всичко от определени физически действия.
Една поразително малка черна машина научи Томс на трийсет и осемте отделни чувства, които докосването можеше да предизвика, и как да намери съответното място, не по-голямо от монета и намиращо се точно под дясната плешка.
Той научи една съвсем нова система за милване, която караше чувствата да избухват, дори да се пръскат по нервните пътечки, заливайки погледа с цветни искри. Томс бе научен и на социалните предимства на привидната незаинтересованост. Научи много неща за физическата любов, които подозираше, че съществуват, и още повече неща, за които никой не подозираше, че ги има.
Това бе смущаващо знание. Томс си мислеше, че ако не друго, поне е добър любовник. Сега разбра, че нищо не знае. Абсолютно нищо. И че най-големите му усилия можеха да се сравнят с играта на влюбен хипопотам.
— Но какво друго очакваше, Томс? — попита го Вариш. — Доброто любене изисква повече знание и може би повече труд, отколкото която и да била друга способност. Все още ли искаш да учиш?
— Ами да, разбира се. Когато стана експерт по любенето, тогава аз ще… аз ще…
— Това изобщо не ме засяга — обяви старецът. — Да се върнем към уроците.
Следващото, което Томс научи, бяха циклите на любовта. Той разбра, че любовта е динамична, че постоянно намалява или се увеличава и прави това в определена последователност. Имаше общо петдесет и две главни последователности, триста и шест второстепенни, четири основни изключения и девет специфични.
Томс ги научи по-добре от собственото си име.
Той усвои умението на третичното докосване. И никога не забрави деня, когато разбра какво наистина представляват гърдите.
— Но аз не мога да кажа това! — протестираше Томс.
— Но е истина, нали? — настояваше Вариш.
— Не! Искам да кажа да, сигурно. Но е грубо.
— Така изглежда. Но забележи, Томс, дали наистина е грубо?
Томс помисли върху това и откри комплимента, скрит зад обидата. И така научи още една подробност от езика на любовта.
Скоро той бе готов да изучава отрицанията. Откри, че за всяка степен на любовта си има определена степен омраза, която от своя страна си е форма на любов. Той започна да разбира колко ценна е омразата, как тя придава тяло и субстанция на любовта и че безразличието и омразата си имат своето място в природата на любовта.
Вариш му направи десетчасов писмен изпит, на който Томс изкара висока бележка. Той жадуваше да продължи с обучението, но Вариш забеляза, че ученикът му е добил лек тик на лявото око и че ръцете му имат склонност да треперят.
— Имаш нужда от почивка — информира го старецът.
Томс обмисли предложението му.
— Може и да си прав — каза той почти безразлично. — Може да прескоча до Цитера V за няколко седмици.
Вариш, който знаеше репутацията на Цитера, се усмихна цинично.
— Искаш да изпробваш новите си умения ли?
— Ами защо не? Нали знанието е, за да се използва.
— Само след като е овладяно напълно.
— Но аз съм го овладял! Не може ли да го наречем упражнение? Или може би развиване на практическа тема?
— Не ти е необходимо никакво упражнение.
— По дяволите! — ядоса се Томс. — Би трябвало да експериментирам малко! Трябва да разбера как действа всичко това. Особено подход 33-ВТ. Звучи доста убедително на теория, но се чудя, как ли действа наистина. Нали разбираш, че само практиката може да затвърди…
— Ти да не би да си пропътувал целия този път дотук само за да станеш междузвезден сваляч? — попита Вариш с видимо отвращение.
— Разбира се, че не! Но малко практика няма да ми…
— Познанието ти за механизмите на чувствата би било безплодно, ако не разбираш и самата любов. Стигнал си прекалено надалече, за да се задоволиш с прости „експерименти“.
Томс прерови чувствата си и разбра, че това е истина. Но все пак продължи да упорства.
— Бих искал да разбера това сам за себе си.
— Добре тогава! Тръгвай, но не се връщай! Никой няма да ме обвинява после, че съм пуснал похотлив, обучен прелъстител да вилнее из галактиката.
— Е, добре тогава! Да се хващаме за работа.
— В никакъв случай. Погледни се само! Още малко учене без почивка и ще загубиш способността да любиш. А няма ли да бъде жалко тогава?
Томс се съгласи с това.
— Аз знам идеалното място за отдих след продължителното изучаване на любовта — каза Вариш.
Те се качиха в кораба на стареца и пътуваха пет дни до малък безименен планетоид. Когато кацнаха, Вариш заведе Томс до брега на плавно течаща река, чиято вода бе огненочервена, с диамантено зелена пяна. Дърветата, които растяха по този бряг, бяха странни и закърнели, оцветени в алено. Дори тревата не беше като трева, защото беше оранжева и синя.