ЧАСТ I: БЯГСТВО
Глава 1
Лайя
Как ни откриха толкова бързо?
Зад мен катакомбите ехтят от гневни викове и писъци на метал. Очите ми се стрелкат към зъбещите се черепи по стените. Струва ми се, че чувам гласовете на мъртвите.
Бързай, не спирай, шепнат те. Иначе ще се присъединиш към нас.
— По-бързо, Лайя — прошепва водачът ми. Бронята му проблясва, докато препуска напред през катакомбите. — Ще ги загубим, ако сме достатъчно бързи. Познавам тунел, който води извън града. Щом стигнем дотам, ще сме в безопасност.
Отзад се чува стържене, и бледите му очи се стрелкат зад рамото ми. Ръката му — златнокафява мълния — се плъзва към дръжката на извита сабя на гърба му.
Движението е просто, но смъртоносно. Напомняне, че той не е просто водач. Той е Елиас Валерий, наследник на едно от най-знатните семейства на Империята. Бивш Маска — елитен войн на Воините. И мой съюзник — единственият, който може да ми помогне да спася брат си Дарин от прочутия затвор на Империята.
С една крачка Елиас вече е до мен. С втора — пред мен, движещ се с неестествена грация за човек с такава снага. Заедно надничаме назад по тунела, по който току-що минахме. Пулсът ми бие в ушите. Всяка искра на радост, че унищожих Академията Блеклиф и спасих Елиас от екзекуция, угасва. Империята ни преследва. Ако ни залови, ще умрем.
Потта пропива ризата ми, но въпреки задушната жега на тунелите, по кожата ми преминава студена вълна. Космите по тила ми настръхват. Струва ми се, че чувам ръмжене — ниско, гладно.
Бързай, крещи вътрешният ми глас. Махай се оттук.
— Елиас — прошепвам, но той докосва устните ми с пръст — шшт — и измъква нож от колекцията ножове, закопчани на гърдите му.
Издърпвам камата от колана си и се опитвам да чуя нещо отвъд тракането на тунелните паяци и собственото си дишане. Усещането, че някой ни наблюдава, изчезва — заменено от нещо по-страшно: мирис на катран и пламък; гласове, които се приближават.
Имперски войници.
Елиас докосва рамото ми и сочи надолу — първо краката си, после моите. Стъпвай, където стъпвам аз. Така внимателно, че едва се осмелявам да дишам, го следвам, докато той завива и се отдалечава от гласовете.
Стигаме разклон и поемаме надясно. Елиас кимва към дълбок процеп в стената, вътре — каменен саркофаг, обърнат настрани.
— Влизай — прошепва. — До самия край.
Плъзгам се в криптата, потискайки тръпката, когато един паяк изскърцва. Сабята, изкована от Дарин, виси на гърба ми и дръжката ѝ издрънчава по камъка. Спри да мърдаш, Лайя — каквото и да пълзи тук.
Елиас се мушва след мен, високата му фигура принудена да се наведе. В теснотата ръцете ни се докосват и той поема рязко въздух. Но лицето му е обърнато към тунела.
Дори в полумрака сивите му очи и острите черти изпъкват. Усещам тръпка в стомаха си — още не съм свикнала с лицето му. Само преди час, докато бягахме от разрушения Блеклиф, то беше скрито под сребърна маска.
Той накланя глава, заслушан. Войниците се приближават, гласовете им ехтят в катакомбите като кратки, отсечени крясъци на хищни птици.
— Навярно са поели на юг. Ако има грам мозък.
— Ако имаше мозък, щеше да мине Четвъртото изпитание, а ние нямаше да сме под командването на плебейски боклук — отвръща втори.
Влизат в нашия тунел. Единият мушва фенера си в криптата срещу нас. — Кървави небеса — отдръпва се бързо от гледката вътре.
Нашата е следваща. Коремът ми се свива, ръката ми трепери върху камата.
До мен Елиас измъква още едно острие. Раменете му са отпуснати, но лицето — напрегнато. Когато среща погледа ми, в очите му проблясва мъка. Не иска да убива тези мъже.
Но ако ни видят, ще повикат останалите и ще сме обречени. Стискам ръката му. Той нахлупва качулката си и вдига черен шал, за да прикрие лицето си.
Войникът наближава. Мирише на пот, желязо и прах. Елиас се напряга като котка пред скок. Стискам гривната на китката си — подарък от майка ми. Познатите шарки под пръстите ми ме успокояват.
Войникът стига до входа. Вдига фенера —
И тогава, по-надолу в тунела, отеква трясък. Войниците се завъртат и побягват натам. Светлината им изчезва, стъпките им заглъхват.
Елиас издишва. — Хайде. Ако този патрул претърсва района, скоро ще дойдат още. Трябва да стигнем изхода.
Излизаме от криптата и земята се разтърсва. Прах пада от тавана, кости и черепи се търкалят. Залитам, Елиас ме хваща и ме притиска към стената. Таванът се пропуква заплашително.