Фарис изважда ятагана си. — Ти, мръсен, предателски...
Вдигам ръка, за да го спра, и кимвам на Авитас да продължи.
Той изважда тънък хартиен плик от униформата си. — Нощна трева — казва. — Забранена в Империята. Само небесата знаят откъде я е взела Керис. Малко количество те убива бавно. Малко повече и сърцето ти спира. Комендантката смяташе да каже, че натискът от мисията е бил твърде много за теб.
— Мислиш, че съм толкова лесна за убиване.
— Не, всъщност не. — Светлината на факлата хвърля лицето на Авитас в сянка и за момент той ми напомня на някого, когото не мога да определя. — Прекарах седмици, опитвайки се да измисля как да го направя, без никой да разбере.
— И?
— Реших, че няма да го направя. В момента, в който взех това решение, започнах да я дезинформирам за това, което правим и къде отиваме.
— Защо промени решението си? Трябва да си знаел какво ще изисква мисията.
— Аз поисках тази мисия. — Той прибира Нощната трева. — Казах й, че й трябва някой близо до теб, ако иска да те елиминира тихо.
Фарис все още не прибира ятагана си. Пристъпва напред, огромното му тяло сякаш запълва половината пещера. — Защо, по дяволите, би поискал тази мисия? Имаш ли нещо против Елиас?
Авитас поклаща глава. — Имах... въпрос, на който ми трябваше отговор. Да дойда с теб беше най-добрият начин да го получа.
Отварям уста, за да попитам какъв е този въпрос, но той поклаща глава.
— Въпросът няма значение.
— Разбира се, че има проклето значение — тросвам се. — Какво би могло да те накара да промениш лоялността си? И как да знам, че няма да я промениш отново?
— Може и да бях неин шпионин, Кървав гарван. — Той среща погледа ми и пукнатината в неговата фасада се разширява. — Но никога не съм бил неин съюзник. Имах нужда от нея. Имах нужда от отговори. Това е всичко, което ще ти кажа. Ако не можеш да приемеш това, тогава ме отпрати — или ме накажи. Каквото ти подхожда. Само... — Той спира. Дали това е тревога в лицето му? — Не ходи в Кауф, за да говориш с Началника. Изпрати му съобщение. Изкарай го от неговото царство, където е най-силен. После прави каквото искаш.
Знаех, че не мога да се доверя на Харпър. Никога не съм му се доверявала. И все пак той сега се разкри — тук, където няма съюзници, а аз имам един зад гърба си.
Въпреки това го приковавам с поглед. Той не диша.
— Предадеш ли ме — казвам, — ще ти изтръгна сърцето с голи ръце.
Авитас кимва. — Не очаквам нищо по-малко, Кървав гарван.
— Добре — казвам. — Относно Началника, не съм вече Петаче, което още мокри леглото, Харпър. Знам с какво търгува това чудовище: тайни и болка, маскирани като наука и разум.
Но той обича своето отвратително малко кралство. Няма да иска да му го отнемат. Мога да използвам това срещу него.
— Изпрати съобщение на стареца — казвам. — Кажи му, че искам да се срещнем в лодкодържателницата тази вечер. Да дойде сам.
Харпър тръгва веднага, и когато сме сигурни, че го няма, Фарис се обръща към мен.
— Моля те, не ми казвай, че вярваш, че изведнъж е на наша страна.
— Нямам време да го разгадавам. — Грабвам нещата на Елиас и ги напъхвам обратно в цепнатината в стената. — Ако Началникът знае нещо за Валерий, няма да сподели това знание безплатно. Ще иска информация в замяна. Трябва да измисля какво ще му дам.
• • •
По среднощ Авитас и аз се промъкваме в лодкодържателницата на Кауф. Широките греди на покрива лъщят мътно в синкавата светлина на факлата. Единственият звук е случайно пляскане на реката по бордовете на лодките.
Въпреки че Авитас помоли Началника да дойде сам, все пак очаквам да доведе охрана. Докато се взирам в сенките, разхлабвам ятагана си и раздвижвам рамене. Дървените корпуси на канутата се удрят едно в друго, а отвън затворените на котва транспорти за затворници хвърлят дълги сенки по прозорците. Силен вятър трака по стъклата.
— Сигурна ли си, че ще дойде?
Севернякът кимва. — Много е заинтересован да се срещне с теб, Гарван.
— Е, е, лейтенант Харпър, няма нужда да наставляваш нашия Гарван. Тя не е дете.
Началникът, слаб и блед като огромен паяк от катакомбите, се измъква от тъмнината в другия край на лодкодържателницата. Колко ли време се е спотайвал там? Принуждавам се да не посегна към ятагана си.
— Имам въпроси, Началник. — Ти си червей. Извратен, жалък паразит. Искам той да чуе безразличието в гласа ми. Искам да знае, че е под мен.