— Не ме интересува кой е баща ми — казвам. — Във всеки случай, сигурен съм, че ти не знаеш.
Надзирателят поклаща глава. — Колко малко вяра имаш в мен. Добре, Елиас. Нека изиграем твоята игра. С лека поправка в правилата обаче: Аз задавам първо всичките си въпроси, и ако съм доволен от отговорите ти, можеш да ми зададеш един — и само един — въпрос.
Това е ужасна сделка, но нямам други възможности. Ако Кийнан планира да предаде Лайя от името на Надзирателя, трябва да знам защо.
Надзирателят се навежда през вратата на килията и излайва на роб да му донесе стол. Едно дете Книжник го довлича, погледът му се стрелва към мен с кратко любопитство. Чудя се дали е Бий, приятелката на Тас.
По настояване на Надзирателя разказвам как Лайя ме спаси от екзекуция и как се заклех да й помогна. Когато той настоява, споделям, че започнах да я ценя, след като я видях в Блекклиф.
— Но защо? Има ли някакво особено знание? Дали не е надарена със сила, която е отвъд човешкото разбиране? Какво точно я прави ценна за теб?
Бях запаметил наблюденията на Дарин за Надзирателя, но сега те се връщат в съзнанието ми: Беше разочарован. Сякаш не беше сигурен какво да пита. Сякаш въпросите не бяха негови.
Или, осъзнавам, сякаш Надзирателят няма представа защо изобщо задава тези въпроси.
— Познавам я само от няколко месеца — казвам. — Тя е умна, смела…
Надзирателят въздъхва и махва с ръка пренебрежително към мен. — Не ме интересуват влюбени брътвежи — казва. — Мисли с рационалния си ум, Елиас. Има ли нещо необичайно в нея?
— Тя оцеля след Комендантката — казвам, вече нетърпелив. — За Книжник това е доста необичайно.
Надзирателят се облегна назад, поглаждайки брадичката си, погледът му е далечен. — Наистина — казва. — Как оцеля тя? Марк трябваше да я е убил. — Той ме фиксира с преценяващ поглед. Студената килия изведнъж става още по-ледена. — Разкажи ми за Изпитанието. Какво точно се случи в амфитеатъра?
Това не е въпросът, който очаквах, но разказвам какво се случи. Когато описвам атаката на Марк срещу Лайя, той ме спира.
— Но тя оцеля — казва. — Как? Стотици хора я видяха да умира.
— Авгурите ни измамиха — казвам. — Един от тях пое удара, предназначен за Лайя. Каин обяви Марк за победител. В хаоса неговите събратя отведоха Лайя.
— И после? — казва Надзирателят. — Разкажи ми останалото. Не пропускай нищо.
Колебая се, защото нещо в това ми се струва нередно. Надзирателят става, отваря вратата на килията и вика Тас. Стъпки се приближават и секунда по-късно той издърпва Тас за врата и опира ножа си в гърлото на момчето.
— Прав си, когато казваш, че скоро ще умреш — казва Надзирателят. — Това момче обаче е младо и сравнително здраво. Излъжи ме, Елиас, и ще ти покажа вътрешностите му, докато е още жив. Сега, ще го кажа отново: Разкажи ми всичко, което се случи с момичето след Четвъртото Изпитание.
Прости ми, Лайя, ако издам тайните ти. Кълна се, че не е напразно. Наблюдавам внимателно Надзирателя, докато разказвам за разрушаването на Блекклиф от Лайя, бягството ни от Сера и всичко, което последва.
Чакам да видя дали ще реагира на споменаването на Кийнан, но старецът не дава знак, че знае повече за бунтовника, отколкото му казвам. Усещам, че незаинтересоваността му е искрена. Какво, по дяволите? Може би Кийнан не работи за Надзирателя. И все пак, от това, което Дарин ми каза, е очевидно, че те някак си комуникират. Дали и двамата не докладват на някой друг?
Старецът отблъсква Тас, и детето се свива на пода, чакайки да бъде освободено. Но Надзирателят е потънал в мисли, методично подреждайки важните факти от информацията, която съм му дал. Усещайки погледа ми, той се изтръгва от размишленията си.
— Имаше въпрос, Елиас?
Един разпитващ може да научи толкова от твърдение, колкото от въпрос. Думите на майка ми идват да ми помогнат, когато най-малко го очаквам.
— Въпросите, които зададе на Дарин за Лайя — казвам. — Не знаеш тяхната цел. Някой друг дърпа конците ти. — Наблюдавам устата на Надзирателя, защото там той крие истината си, в потрепванията на тези сухи, прекалено тънки устни. Докато говоря, устата му се стяга почти незабележимо. Хванах те. — Кой е, Надзирателю?
Надзирателят става толкова бързо, че събаря стола си. Тас бързо го изнася от килията. Веригите ми се разхлабват, когато Надзирателят дърпа лоста на стената.
— Отговорих на всичко, което ме попита — казвам. Десет пъти по дяволите, защо изобщо опитвам? Бях глупак да мисля, че ще спази клетвата си. — Ти не изпълняваш своята част от сделката.