— Татко? — Какво, по дяволите, прави тук? Дали Марк го използва като лост? Планира ли да го измъчва, докато не предам информация?
— Ваше Величество. — Гласът на баща ми, когато се обръща към Марк, е гладък като стъкло, толкова безизразен, че изглежда безчувствен. Но очите му се стрелват към мен, изпълнени с ужас. С малкото сила, която ми остава, го пронизвам с поглед. Не му позволявай да види, татко. Не му показвай какво чувстваш.
— Миг, Патер Агуилус. — Марк махва на баща ми да се отдръпне и се обръща към Северняка. — Лейтенант Харпър — казва той. — Нещо?
— Тя не знае нищо за момичето, Ваше Величество. Нито е помагала за разрушаването на Блекклиф.
Значи все пак ми повярва.
Змията махва на легионерите, които ме държат. Заповядвам си да не се срина. Марк ме хваща за косата и ме изправя на крака. Северняка наблюдава безизразно. Стискам зъби и изправям рамене. Навлизам в болката, очаквайки — не, надявайки се — че в очите на Марк ще има само омраза.
Но той ме гледа с онова зловещо спокойствие, което понякога има. Сякаш познава страховете ми толкова добре, колкото своите.
— Наистина ли, Артурия? — казва Марк, а аз извръщам поглед от него. — Елиас Валерий, твоята единствена истинска любов — думите звучат мръсно в устата му — избяга изпод носа ти с някаква книжническа уличница, и ти не знаеш нищо за нея? Нищо за това как оцеля в Четвъртото Изпитание, например? Или за ролята й в Съпротивата? Дали заплахите на лейтенант Харпър са неефективни? Може би аз мога да измисля нещо по-добро.
Зад Марк лицето на баща ми побелява още повече. — Ваше Величество, моля…
Марк го игнорира, притиска ме към влажната стена на тъмницата и прилепва тялото си към моето. Навежда устни близо до ухото ми, а аз затварям очи, желаейки повече от всичко баща ми да не става свидетел на това.
— Да намеря ли някого, когото да измъчим? — мърмори Марк. — Някой, в чиято кръв да се окъпем? Или да те накарам да правиш други неща? Надявам се, че си обърнала внимание на методите на Харпър. Ще ги използваш често като Кървав гарван.
Кошмарите ми — тези, които той някак знае — изплуват пред мен с ужасяваща яснота: счупени деца, изпразнени майки, къщи, рухнали в пепел. Аз до него, неговият верен командир, негов поддръжник, неговата любима. Наслаждаваща се на това. Желаеща го. Желаеща него.
Само кошмари.
— Не знам нищо — изграквам. — Лоялна съм на Империята. Винаги съм била лоялна на Империята. — Не измъчвай баща ми, искам да добавя, но се принуждавам да не моля.
— Ваше Величество. — Баща ми е по-настойчив този път. — Нашата уговорка?
Уговорка?
— Миг, Патер — мърка Марк. — Още си играя. — Притиска се по-близо, преди странно изражение да премине през лицето му — изненада или може би раздразнение. Тръсва глава, сякаш кон, отблъскващ муха, преди да се отдръпне.
— Развържете я — казва на легионерите.
— Какво е това? — Опитвам се да се изправя. Краката ми отказват. Баща ми ме хваща, преди да падна, премятайки ръката ми през широките си рамене.
— Свободна си да си вървиш. — Марк не откъсва поглед от мен. — Патер Агуилус, явете се при мен утре в десетия час. Знаете къде да ме намерите. Кървав гарван, ще дойдеш с него. — Той спира, преди да си тръгне, и бавно прокарва пръст по кръвта, покриваща лицето ми. В очите му има глад, докато го доближава до устата си и го облизва. — Имам мисия за теб.
После си отива, последван от Северняка и легионерите. Едва когато стъпките им заглъхват по стълбите, водещи навън от тъмницата, позволявам на главата ми да се отпусне. Изтощението, болката и недоверието ме лишават от сили.
Не предадох Елиас. Преживях разпита.
— Ела, дъще. — Баща ми ме държи нежно, сякаш съм новородено. — Да те отведем у дома.
— Какво размени за това? — питам. — Какво даде за мен?
— Нищо съществено. — Баща ми се опитва да поеме повече от тежестта ми. Не му позволявам. Вместо това захапвам устна достатъчно силно, за да потече кръв. Докато се измъкваме от килията, се концентрирам върху тази болка вместо в слабостта в краката ми и паренето в костите. Аз съм Кървав гарван на Империята на Воините. Ще напусна тази тъмница на собствените си два крака.
— Какво му даде, татко? Пари? Земя? Разорени ли сме?
— Не пари. Влияние. Той е плебей. Няма род, няма семейство, което да го подкрепя.
— Всички родове се обръщат срещу него?
Баща ми кимва. — Призовават за оставката му — или за убийството му. Има твърде много врагове, а не може да ги затвори или убие всички. Те са твърде могъщи. Има нужда от влияние. Дадох му го. В замяна на живота ти.