— Скоро ще съм тук — казвам. — Имам време до Ратана. Това е след шест дни.
— Ратана. — Тристас сбърчва челото си в размисъл. — Спомням си миналата година. Аелия ми предложи брак онази нощ. Пях през целия път до вкъщи, а ти и Хел ме запушвахте, за да не ни чуят центурионите. Фарис и Лиандър ме дразнеха седмици наред.
— Бяха просто ревниви, че си срещнал момиче, което наистина те обича.
— Ти ме защитаваше — казва Тристас. — Винаги го правеше.
Свивам рамене и извръщам поглед. — Това не заличава злото, което съм сторил.
— Никога не съм казал, че го прави. — Гневът на Тристас се връща. — Но ти не си съдията, нали? Моят живот отне ти. Моят избор е дали искам да ти простя или не.
Отварям уста, готов да му кажа, че не бива да ми прощава. Вместо това си спомням упрека на Изи. Винаги мислиш, че всички са твоя отговорност... Ние сме свои собствени хора и заслужаваме да вземаме собствени решения.
— Прав си. — По дяволите, трудно е да го кажа. Още по-трудно е да се накарам да го повярвам. Но докато говоря, гневът изчезва от очите на Тристас. — Всичките ти избори са ти отнети. Освен този. Съжалявам.
Тристас накланя глава. — Толкова ли беше трудно?
Той отива до ръба на склона и наднича надолу към Реката Здрач. — Ти каза, че не трябва да го правя сам.
— Не трябва да го правиш сам.
— Бих могъл да кажа същото за теб. — Тристас слага ръка на рамото ми. — Прощавам ти, Елиас. Прости си и ти. Все още имаш време сред живите. Не го пропилявай.
Той се обръща и скача от склона в перфектно гмуркане, тялото му избледнява. Единственият знак за преминаването му е леко вълнение в реката.
Бих могъл да кажа същото за теб. Думите разпалват пламък в мен, и мисълта, която първо трепна с думите на Изи, сега се разгаря в пожар.
Твърдото настояване на Афия звучи в главата ми: Не бива просто да си тръгнеш, Елиас. Трябва да попиташ Лайя какво иска. Гневните молби на Лайя: Затваряш се в себе си. Изолираш ме, защото не искаш да се сближа с теб. А какво ще кажеш за това, което аз искам?
Понякога, беше казала Изи, самотата е избор.
Мястото на изчакването избледнява. Когато студът се промъква в костите ми, знам, че съм обратно в Кауф.
Знам също точно как мога да измъкна Дарин от това проклето място. Но не мога да го направя сам. Изчаквам — планирайки, кроейки — и когато Тас влиза в килията ми сутринта, след като научавам истината за Кийнан, аз съм готов.
Момчето държи главата си наведена, пристъпвайки към мен плахо като мишка. Тънките му крака са белязани с пресни следи от камшик. Мръсна превръзка обгръща крехката му китка.
— Тас — прошепвам. Тъмните очи на момчето се вдигат рязко. — Ще се измъкна оттук — казвам. — Ще взема Художника с мен. И теб също, ако искаш. Но ми трябва помощ.
Тас се навежда над сандъчето си с превръзки и мехлеми, ръцете му треперят, докато сменя компрес на коляното ми. За първи път, откакто го срещнах, очите му блестят.
— Какво трябва да направя, Елиас Валерий?
Глава 47
Хелене
Не си спомням как съм се изкатерила обратно по външната стена на Кауф или как съм стигнала до лодкения навес. Знам само, че ми отне повече време, отколкото трябва, заради гнева и недоверието, които замъгляват погледа ми. Когато пристигам в просторната постройка, зашеметена от това, което току-що научих за Комендантката, Надзирателят ме очаква.
Този път той не е сам. Усещам хората му, дебнещи в ъглите на навеса. Проблясъци на сребро улавят синята светлина на факлите — Маски, с насочени към мен стрели.
Авитас стои до нашата лодка, едното му око внимателно следи стареца. Стегнатата му челюст е единственият знак, че е разстроен. Гневът му ме успокоява — поне не съм сама в разочарованието си. Когато се приближавам, Авитас среща погледа ми и кимва рязко. Надзирателят го е запознал с новината.
— Не помагай на Комендантката, Надзирателю — казвам без увъртане. — Не й давай влиянието, което иска.
— Изненадваш ме — отвръща Надзирателят. — Нима си толкова вярна на Марк, че би отхвърлила Керис Ветурия като Императрица? Глупаво е да го правиш. Преходът няма да е гладък, но с времето хората ще я приемат. Все пак тя смаза революцията на Книжниците.
— Ако Комендантката беше предопределена за Императрица — казвам, — Авгурите щяха да изберат нея, а не Марк. Тя не умее да преговаря, Надзирателю. В мига, в който поеме властта, ще накаже всеки род, който някога я е предизвикал, и Империята ще потъне в гражданска война, както едва не стана преди седмици. Освен това, тя иска да те убие. Каза го пред мен.