— Напълно съзнавам неприязънта на Керис Ветурия — отвръща той. — Ирационална, като се има предвид, че служим на един и същи господар, но вярвам, че тя се чувства застрашена от присъствието ми. — Надзирателят свива рамене. — Дали ще й помогна, или не, няма значение. Тя пак ще предприеме преврата. И е напълно възможно той да успее.
— Тогава трябва да я спра. — И ето, стигнахме до същината на разговора ни. Решавам да пропусна тънкостите. Ако Комендантката възнамерява да предприеме преврат, нямам време. — Дай ми Елиас Валерий, Надзирателю. Не мога да се върна в Антиум без него.
— А, да — Надзирателят потупва пръстите си един в друг. — Това може да е проблем, Кървави ястребе.
— Какво искаш, Надзирателю?
Надзирателят ми прави знак да вървя с него по един от доковете, далеч от хората му и от Авитас. Севернякът рязко поклаща глава, когато го последвам, но нямам избор. Когато сме извън обсега на слуха им, старецът се обръща към мен.
— Чувам, Кървави ястребе, че притежаваш определен… дар. — Той ме фиксира с жаден поглед и тръпки полазват по гръбнака ми.
— Надзирателю, не знам какво си чул, но…
— Не обиждай интелигентността ми. Лекарят на Блекклиф, Титиний, е стар приятел. Наскоро ми сподели най-невероятната история за възстановяване, на която е бил свидетел в школата. Елиас Валерий беше на ръба на смъртта, когато някаква южняшка лапа го спаси. Но когато Титиний опитал същата лапа на друг пациент, тя не подействала. Той подозира, че възстановяването на Елиас се дължи на нещо — или по-скоро на някой — друг.
— Какво — казвам отново, ръката ми се плъзва към оръжието ми, — искаш?
— Искам да изуча силата ти — казва Надзирателят. — Искам да я разбера.
— Нямам време за твоите експерименти — отсичам. — Дай ми Елиас и ще говорим.
— Ако ти дам Валерий, просто ще избягаш с него — отвръща Надзирателят. — Не, трябва да останеш. Няколко дни, не повече, и после ще ви освободя и двамата.
— Надзирателю — казвам. — Има проклет преврат, който ще събори Империята. Трябва да се върна в Антиум, за да предупредя Императора. И не мога да се върна без Елиас. Дай ми го и се кълна в кръвта и костите си, че ще се върна тук за твоето… наблюдение, веднага щом ситуацията е под контрол.
— Хубава клетва — казва Надзирателят. — Но ненадеждна. — Той поглажда брадичката си замислено, с някаква зловеща светлина в очите. — Какъв интересен философски проблем стои пред теб, Кървави ястребе. Да останеш тук, да се подложиш на експерименти и да рискуваш в твое отсъствие Империята да падне под властта на Керис Ветурия? Или да се върнеш, да спреш преврата и да спасиш Империята, но да рискуваш да загубиш семейството си?
— Това не е игра — казвам. — Животът на семейството ми е на карта. Проклети небеса, самата Империя е на карта. И ако нищо от това не те интересува, помисли за себе си, Надзирателю. Мислиш ли, че Керис ще те остави да се спотайваш тук, след като стане Императрица? Ще те убие при първа възможност.
— О, мисля, че новата ни Императрица ще намери познанията ми за тайните на Империята… убедителни. — отвръща той.
Кръвта ми кипи от омраза, докато се взирам в стареца. Мога ли да проникна в Кауф? Авитас познава затвора добре. Прекарал е години тук. Но сме само двама срещу цяла крепост от хората на Надзирателя.
Тогава си спомням какво ми каза Каин, когато всичко това започна, малко след като Марк ми нареди да му доведа Елиас.
Ще преследваш Елиас. Ще го намериш. Защото онова, което ще научиш по време на това пътуване — за себе си, за земята си, за враговете си — това знание е от съществено значение за оцеляването на Империята. И за съдбата ти.
Това. Това е имал предвид. Още не знам какво съм научила за себе си, но сега разбирам какво се случва в земята ми, в Империята. Разбирам какво планира врагът ми.
Щях да доведа Елиас на Марк за екзекуция, за да покажа силата на Императора. За да му дам победа. Но убийството на Елиас не е единственият начин да се постигне това. Смазването на преврат, воден от един от най-страховитите воини на Империята, би свършило същата работа. Ако Марк и аз победим Комендантката, илюстрийските родове ще се поколебаят да се изправят срещу него. Гражданската война ще бъде предотвратена. Империята ще бъде в безопасност.
Колкото до Елиас, стомахът ми се свива, когато си помисля за него в ръцете на Надзирателя. Но вече не мога да се тревожа за благополучието му. Освен това, познавам приятеля си. Надзирателят няма да може да го държи затворен дълго.