— Нощната билка, която ми даде, Кървав гарван — шепне той. — Сигурно е имала достатъчно, за да я използва и върху него.
— Ти — обръщам се към Комендантката и всичко си идва на мястото — ти си го отровила. Но трябва да си го направила преди седмици, когато открих следите ти в Сера. Когато се бихте. — Дали приятелят ми е мъртъв тогава? Наистина мъртъв? Не. Не може да бъде. Съзнанието ми не го приема.
— Използвала си нощна билка, защото си знаела, че ще му отнеме време да умре. Знаела си, че ще го преследвам. И докато съм далеч от пътя ти, няма да мога да спра преврата ти. — Проклети небеса. Тя уби собствения си син — и ме е манипулирала месеци наред.
— Нощната билка е незаконна в Империята, както всички тук знаят — Комендантката ме гледа, сякаш съм покрита с лайна. — Чуй се само, Кървав гарван. Да помисли човек, че си обучавана в моята школа. Трябва да съм била сляпа, за да позволя на новак като теб да завърши.
Тронната зала забръмчава, замлъквайки, когато пристъпвам към нея. — Ако съм толкова глупава — казвам, — тогава обясни защо всеки гарнизон в Империята е с недостатъчно хора. Защо никога нямаше достатъчно войници? Защо няма достатъчно на границите?
— Имах нужда от хора, за да потуша революцията, разбира се — отвръща тя. — Самият Император даде тези заповеди за преместване.
— Но ти продължаваше да искаш още…
— Това е жалко за гледане — Комендантката се обръща към Марк. — Срам ме е, господарю, че Блекклиф е произвела някой толкова слабомислещ.
— Тя лъже — казвам на Марк, но добре си представям как звуча — напрегната и писклива срещу хладнокръвната защита на Комендантката. — Ваше Величество, трябва да ми повярвате…
— Стига — гласът на Марк заглушава цялата зала. — Дадох ти заповед да доведеш Елиас Валерий жив до Ратана, Кървав гарван. Ти не успя да изпълниш тази заповед. Всички в тази зала чуха какво ще е наказанието за провала ти. — Той кима на Комендантката, а тя дава знак на войските си.
За секунди мъжете от рода Ветурия пристъпват напред и хващат родителите ми, сестрите ми.
Усещам, че ръцете и краката ми са изтръпнали. Не трябваше да е така. Аз съм вярна на Империята. Държа на клетвата си.
— Обещах на патерите на великите ни родове екзекуция — казва Марк. — И за разлика от теб, Кървав гарван, аз възнамерявам да спазя обета си.
Глава 51
Лайя
УТРОТО НА РАТАНА
Когато навън все още е тъмно, Афия и аз напускаме топлината на пещерата и се отправяме към Кауф в леденото утро. Племенната жена носи меча на Дарин вместо мен, а аз съм препасала ятаганите на Елиас. Небеса, ще му трябват, когато се бием, за да се измъкнем от затвора.
— Осем стражи — казвам на Афия. — И после трябва да потопиш резервните лодки. Разбра ли? Ако ти…
— Небеса, млъкни, моля те! — Афия размахва нетърпеливо ръка към мен. — Дърдориш като птица Тиби от юга, която повтаря едни и същи думи, докато не ти се прииска да й превиеш вратлето. Осем стражи, десет баржи за охрана и двайсет лодки за саботаж. Не съм глупачка, момиче. Мога да се справя. Ти само се погрижи огънят в затвора да лумне хубаво. Колкото повече Воини опечем, толкова по-малко ще ни гонят.
Стигаме до река Здрач, където пътищата ни се разделят. Афия забива обутите си в ботуши пръсти в пръстта.
— Момиче. — Тя нагласява шала си и тихо прочиства гърлото си. — Брат ти… той може да не е същият като преди. Имах братовчед, когото веднъж пратиха в Кауф — добавя тя. — Когато се върна, беше различен. Бъди готова.
Племенната жена се спуска към брега на реката и се шмугва в тъмнината. Не умирай, мисля си, преди да насоча вниманието си към чудовищната сграда зад мен.
Невидимостта все още ми е странна, като нов плащ, който не пасва съвсем. Въпреки че тренирах дни наред, не разбирам как действа магията, и Книжницата в мен копнее да научи повече, да намери книги за нея, да говори с други, които знаят как да я контролират. По-късно, Лайя. Ако оцелееш.
Когато съм сигурна, че няма да се появя отново при първия признак на опасност, намирам пътека, водеща към Кауф, и внимателно стъпвам в по-големи от моите отпечатъци. Невидимостта ми не гарантира безшумност, нито скрива следите от преминаването ми.
Подсилената с шипове порта на Кауф е широко отворена. Не виждам каруци, пътуващи към затвора — твърде късно е в сезона за търговци. Когато чувам пукота на камшик, най-сетне разбирам защо портите не са затворени. Писък раздира утринната тишина, и виждам няколко прегърбени, изпити фигури, които се тътрузят през портата под безмилостния поглед на Маска. Ръцете ми посягат към кинжала, макар да знам, че нищо не мога да направя с него. С Афия наблюдавахме от гората как изкопават ями пред затвора. Гледахме как Воините запълват тези ями с мъртви Книжници.