— Бий — казвам. — След петнайсет минути запали огъня.
Тя кимва едва забележимо, и аз се измъквам от кухнята към ротондата. Барабаните на кулата отброяват шест часа. Според Хелене, Надзирателят ще се отправи към килиите за разпити след четвърт час. Няма време, Лайя. Действай.
Хуквам нагоре по тясното каменно стълбище на ротондата. То свършва в коридор с дървени греди, отрупан с десетки врати. Покоите на Маските. Докато се захващам за работа, сребърноликите чудовища излизат от стаите си и се спускат по стълбите. Всеки път, когато някой минава, стомахът ми се свива и проверявам себе си, за да се уверя, че невидимостта ми е все още непокътната.
— Усещаш ли някаква миризма? — Нисък, брадат Маска се спуска по коридора с по-строен спътник, само за да спре на няколко крачки от мен. Той поема дълбоко дъх. Другият Маска свива рамене, изръмжава и продължава. Но брадатият Маска продължава да се оглежда, душещ по стените като хрътка, уловила мирис. Той спира рязко пред една от гредите, които съм напоила с масло, погледът му пада върху локвата, лъснала в основата й.
— Какво, по дяволите… — Докато коленичи, аз се промъквам зад него, към края на коридора. Той се завърта при звука на стъпките ми, ушите му са наострени. Грабвам факла от стената. Маската зяпва към нея. Твърде късно осъзнавам, че невидимостта ми обхваща дървото и катрана, но не и самия пламък.
Той замахва с меча си, и изненадана, аз отстъпвам назад. Невидимостта ми изчезва напълно, странно вълнение, което започва от челото ми и се спуска до краката ми.
Очите на Маската се разширяват, и той се хвърля към мен. „Вещица!“
Хвърлям се извън пътя му, мятам факлата към най-близката локва с масло. Тя лумва с рев, разсейвайки Маската, и аз използвам момента, за да се откъсна от него.
Изчезни, казвам си. Изчезни! Но се движа твърде бързо — не работи.
Но трябва да проработи, иначе съм мъртва. Сега, крещя в ума си. Познатото вълнение се връща върху мен точно когато висока, тънка фигура излиза от един коридор и завърта триъгълната си глава към мен.
Въпреки че не бях сигурна дали ще го позная от описанието на Хелене, моментално го разпознавам. Надзирателят.
Надзирателят премигва, и не мога да разбера дали ме е видял да изчезвам или не. Не чакам да разбера. Хвърлям още една туба със синьо-огнено масло в краката му, изтръгвам две факли от стената и мятам едната надолу. Когато той извиква и отскача назад, аз го заобикалям и се втурвам надолу по стълбите по две наведнъж, пускайки последната туба с масло, докато го правя, и хвърляйки последната факла през рамо. Чувам свистенето на пламъка, когато парапетът на стълбището се запалва.
Нямам време да погледна назад. Войници се втурват през ротондата, и дим се излива от коридора близо до кухните. Браво, Бий! Завивам зад стълбището, на мястото, където Елиас каза, че ще ме чака.
Тежък тътен отеква по стълбището. Надзирателят е прескочил огъня и стои в ротондата. Той сграбчва един близък помощник за яката и му изръмжава: — Накарай барабанната кула да предаде съобщение за евакуация. Помощниците да съберат затворниците в двора и да сформират кордон от копиеносци, за да предотвратят бягство. Удвой охраната по периметъра. Останалите — гласът му, висок и ясен, привлича вниманието на всеки войник наблизо — продължете с евакуацията по организиран начин. Затворът е нападнат отвътре. Врагът ни се стреми да всява хаос. Не им позволявайте да успеят.
Надзирателят се обръща към килиите за разпити, отваряйки вратата точно когато три Маски излизат оттам.
— Проклет пожар там долу, Надзирателю — казва единият.
— А затворниците?
— Само двамата, и двамата все още в килиите си.
— Моята медицинска апаратура?
— Вярваме, че Друзий я е изнесъл, сър — казва друг от Маските. — Сигурен съм, че някое от хлапетата Книжници е подпалило огъня, действайки заедно с Ветурий.
— Тези деца са недочовеци — казва Надзирателят. — Съмнявам се, че са способни да говорят, камо ли да замислят план за подпалване на затвора. Вървете — осигурете съдействието на останалите затворници. Няма да позволя моят домейн да потъне в лудост заради малко пламъци.
— Ами затворниците там долу, сър? — Първата Маска кима към стълбите, водещи към блока за разпити.
Надзирателят поклаща глава, докато димът се излива от вратата. — Ако вече не са мъртви — казва той, — ще бъдат след секунди. А ние имаме нужда от всеки човек в двора, да контролира затворниците. Заключете тази врата — казва той. — Нека изгорят.