„Сине на сянката, наследнико на смъртта, чуй ме: да управляваш Мястото на чакане означава да осветяваш пътя за слабите, уморените, падналите и забравените в мрака, който следва смъртта. Ще бъдеш свързан с мен, докато друг не се окаже достоен да те освободи. Да напуснеш означава да изоставиш дълга си — и аз ще те накажа за това. Подчиняваш ли се?“
— Подчинявам се.
Вибрация във въздуха — напрегнатото мълчание на земята преди трус. После звук, сякаш небето се раздира на две. Болка — десет пъти по дяволите, болка — мъка от хиляда смърти, шип в душата ми. Всяко сърце, разбито от мъка, всяка пропусната възможност, всеки отнет живот, мъката на онези, оставени да скърбят — всичко това ме разкъсва безкрайно. Това е отвъд болката, сърцевината на болката, умираща звезда, експлодираща в гърдите ми.
Дълго след като съм сигурен, че не мога да понеса повече, болката затихва. Оставам разтреперан на пода на Гората, изпълнен с правота и ужас, като два потока от светлина и мрак, сливащи се, за да станат нещо съвсем различно.
— Свърши, Елиас.
Шаева коленичи до мен в човешката си форма отново. Лицето й е обляно в сълзи.
— Защо си толкова тъжна, Шаева? — Избърсвам сълзите й с палец, усещайки болка, когато ги виждам. — Вече не си сама. Сега сме бойни другари. Брат и сестра.
Тя не се усмихва. — Само докато не си готов — казва тя. — Върви, братко. Върни се в човешкия свят и довърши започнатото. Но знай, че нямаш много време. Мястото на чакане ще те призове обратно. Магията е твой господар сега и не обича слугите й да отсъстват дълго.
С волята си се връщам в тялото си и когато отварям очи, виждам отчаяното лице на Тас. Крайниците ми са освободени от изтощението, което чувствах сякаш от векове.
— Елиас! — Тас ридае от облекчение. — Огънят — навсякъде е! Не мога да нося Дарин!
— Не е нужно. — Все още усещам болка от разпитите и побоищата, но с отровата, изчезнала от кръвта ми, за първи път разбирам как тя крадеше живота ми малко по малко, докато ми се струваше, че винаги съм бил сянка на себе си.
Огънят бушува нагоре по стълбището и се носи по гредите над нас, създавайки стена от пламъци зад и пред нас.
Светлина проблясва горе, видима през огъня. Викове, гласове и за кратък миг — позната фигура отвъд пламъците.
— Вратата, Тас! — извиквам. — Отворена е! — Поне мисля, че е отворена. Тас се изправя с мъка, тъмните му очи са пълни с надежда. Върви, Елиас! Прехвърлям Дарин през едното си рамо, грабвам детето Книжник в ръката си и се втурвам нагоре по стълбите, през стената от пламъци, към светлината отвъд.
Глава 53
Хелене
Мъжете от рода Артурия обграждат родителите ми и сестрите ми. Придворните извръщат погледи, смутени и уплашени от гледката на семейството ми, чиито ръце са изкривени зад гърба, докато ги отвеждат към трона и ги принуждават да коленичат като обикновени престъпници.
Мама и татко се подчиняват на грубото отношение мълчаливо, а Ливи само ми отправя умолителен поглед, сякаш мога някак да поправя това.
Хана се бори — драска и рита войниците, сложната й руса прическа се разпада около раменете й. — Не ме наказвайте за нейното предателство, Ваше Величество! — крещи тя. — Тя не ми е сестра, господарю мой. Тя не ми е роднина.
— Млъкни — изревава той към нея, — или ще те убия първа. — Тя замлъква. Войниците обръщат семейството ми с лице към мен. Облечените в коприна и кожи придворни от двете ми страни се раздвижват и шепнат, някои са ужасени, други едва сдържат злорадството си. Забелязвам новия Патер на рода Руфия. При вида на жестоката му усмивка си спомням писъка на баща му, когато Марк го хвърли от скалата Кардиум.
Марк крачи зад семейството ми. — Мислех, че ще проведем екзекуциите на скалата Кардиум — казва той. — Но след като толкова много от родовете са представени тук, не виждам защо да не приключим с това още сега.
Комендантката пристъпва напред, очите й са вперени в баща ми. Той ме спаси от изтезания, против волята й. Успокои разгневените родове, когато тя се опита да всява раздори, и ми помогна, когато преговорите му се провалиха. Сега тя ще си отмъсти. В очите й се крие суров, животински глад. Иска да разкъса гърлото на баща ми. Иска да танцува в кръвта му.