— Ваше Величество — пропява тя. — С радост бих помогнала с екзекуцията…
— Няма нужда, Комендантке — отвръща Марк спокойно. — Вече направи достатъчно. — Думите му носят странна тежест, и Комендантката го поглежда, изведнъж нащрек.
Мислех, че ще бъдете в безопасност, искам да кажа на семейството си. Авгурите ми казаха…
Но осъзнавам, че Авгурите не ми обещаха нищо.
Принуждавам се да срещна погледа на баща ми. Никога не съм го виждала толкова сломен.
До него бялорусата коса на мама блести, сякаш озарена отвътре, а обшитата с кожа рокля е грациозно подредена, дори докато коленичи пред смъртта. Бледото й лице е решително. — Сила, момичето ми — прошепва тя. До нея Ливи диша на кратки, паникьосани глътки. Шепне бързо на треперещата силно Хана.
Опитвам се да хвана ятагана на кръста си, за да се успокоя, но едва усещам дръжката под дланта си.
— Ваше Величество — казвам. — Моля ви. Комендантката наистина планира преврат. Чухте лейтенант Фарис. Трябва да ме послушате.
Марк вдига очи към мен, плоските му жълти очи смразяват кръвта ми. Бавно изважда кама от пояса си. Тънка е и остра като бръснач, с диамант от Блекклиф на дръжката. Наградата му за победата в Първото изпитание, толкова отдавна.
— Мога да го направя бързо, Кървави гарване — казва той тихо. — Или мога да го направя много, много бавно. Проговориш ли пак не на място, ще видиш кое ще избера. Лейтенант Сергий — извиква той. Черният страж, когото принудих чрез изнудване и заплахи преди седмици, пристъпва напред плахо.
— Задръжте Кървавия гарван и нейните съюзници — казва Марк. — Не бихме искали емоциите им да надделеят.
Сергий се колебае за миг, преди да даде знак на другите Черни стражи.
Хана ридае тихо, отправяйки умолителен поглед към Марк. — Моля ви — шепне тя. — Ваше Величество. Ние сме сгодени — аз съм вашата годеница. — Но Марк не й обръща повече внимание, отколкото би обърнал на просяк.
Марк се обръща към Патерите в тронната зала, излъчвайки власт. Сега той не е обсаден Император, а такъв, който е преживял бунт на Книжниците, опити за убийство и предателството на най-силните родове в страната.
Върти камата в ръката си, а среброто улавя светлината на слънцето, изгряващо над главите ни. Зората озарява залата с нежна красота, която ме разболява, като си помисля какво предстои. Марк крачи напред-назад зад семейството ми, жесток хищник, решаващ кого да убие първи.
Мама прошепва нещо на баща ми и сестрите ми. Обичам ви.
— Мъже и жени на Империята. — Марк спира зад мама. Очите й горят в моите, тя изправя гръб и отмята рамене назад. Марк спира движението на камата. — Наблюдавайте какво се случва, когато предадете своя Император.
Тронната зала утихва. Чувам как сребърното острие се забива в гърлото на мама, чувам гъргорещия звук, докато той го прокарва през врата й и в артерията. Тя се олюлява. Погледът й се плъзга към пода, тялото й скоро го следва.
— Не! — Хана изпищява, давайки глас на отчаянието, което е сковало тялото ми. Устата ми е солена от кръв — прехапала съм устната си. Докато придворните гледат, Хана вие като ранен звяр, люлеейки се над тялото на мама, без да я е грижа за нищо освен за всепоглъщащата си мъка. Лицето на Ливи е празно, очите й объркани, докато гледа кръвта, която се разлива, напоявайки коленете на бледосинята й рокля.
Не усещам болката в устната си. Краката ми, нозете ми изглеждат толкова далечни. Това не е кръвта на мама. Това не е нейното тяло. Това не са нейните ръце, безжизнени и бели. Не.
Писъкът на Хана ме изтръгва от унеса. Марк я е сграбчил за разрошената й коса. — Не, моля ви. — Отчаяните й очи ме търсят. — Хел, помогни ми!
Напъвам се срещу Сергий, от гърлото ми се изтръгва странен, ранен ръмжене. Едва я чувам, докато думите й засядат в гърлото й. Моята малка сестричка. Имаше най-меката коса, когато бяхме деца. — Хели, съжалявам…
Марк прокарва ножа през гърлото й бързо. Лицето му е безизразно, сякаш задачата изисква цялото му внимание. Пуска я, и тя пада с глух звук до мама. Бледите кичури на косите им се смесват.
Зад мен вратата на тронната зала се отваря. Марк се озъбва на прекъсването.
— В-ваше Величество. — Не виждам войника, който влиза, но пукването в гласа му подсказва, че не е очаквал да попадне в кървава баня. — Съобщение от Кауф…
— Зает съм. Керис — изръмжава Марк към Комендантката, без да я поглежда, — погрижи се за това.
Комендантката се покланя и се обръща да си тръгне, забавяйки, докато минава покрай мен. Навежда се напред, поставяйки студена ръка на рамото ми. Аз съм твърде вцепенена, за да се отдръпна. Сивите й очи са безмилостни.