Идвам, викам в главата си. Колкото повече ме тормозиш, толкова по-бавно ще бъда, така че спри.
Дръпването леко отслабва, сякаш Мястото на чакане ме е чуло. Петнайсет ярда до загоните… тринайсет… десет…
Тогава чувам стъпки. Войникът от входа на Кауф ме е настигнал. От предпазливата му походка разбирам, че униформата ми и ятаганите на гърба ми не са го заблудили. Десет пъти по дяволите. Е, добре. Това винаги беше рисковано що се отнася до маскировката.
Той напада. Опитвам се да го избегна, но тялото на Дарин ме изважда от равновесие, и войникът ме закача, събаряйки ме и изтърколвайки Дарин настрани.
Очите на легионера се разширяват, когато качулката ми пада назад. — Избягал затворник — изревава той. — Затво… — Измъквам нож от колана му и го забивам в хълбока му.
Твърде късно. Легионерите на входа на Кауф са чули вика му. Четирима от копиеносците, пазещи затворниците, се откъсват. Спомагателни войници.
Усмихвам се. Не са достатъчно, за да ме повалят.
Изваждам ятаганите си, когато първият войник се приближава, навеждам се под копието му и срязвам китката му. Той изкрещява и изпуска оръжието. Повеждам го с удар в слепоочието, после се завъртам и разполовявам копието на следващия войник, поваляйки го с острие през корема.
Кръвта ми кипи сега, воинските ми инстинкти са на пълна пара. Вдигам копието на падналия войник и го запращам в рамото на третия спомагателен войник. Четвъртият се колебае, и аз го повалям с рамо в корема. Главата му се удря в паважа, и той не помръдва повече.
Копие профучава покрай ухото ми, и болка експлодира в главата ми. Не е достатъчно, за да ме спре.
Дузина копиеносци се откъсват от затворниците. Сега знаят, че съм нещо повече от обикновен избягал затворник.
— Бягайте! — изревавам към зяпналите затворници, сочейки към празнината в кордона. — Бягайте! Бягайте!
Двама Воини се втурват през кордона и се насочват към решетката на Кауф. За момент сякаш целият двор ги наблюдава, затаил дъх. После страж вика, магията се разваля, и изведнъж десетки затворници се изсипват навън, без да се интересуват дали набождат събратята си на копията. Воинските копиеносци се опитват да запълнят празнината, но затворниците са хиляди, и те са подушили свободата.
Войниците, тичащи към мен, забавят при виковете на другарите си. Вдигам Дарин и хуквам към загона на Книжниците. Защо, по дяволите, още не са отворени? Трябваше да има Книжници, наводняващи двора.
— Елиас! — Тас се втурва към мен. — Ключалката е заседнала. И Лайя… Надзирателят…
Забелязвам Надзирателя, препускащ през двора с Лайя в хватка за гърлото. Тя го рита отчаяно, но той я е повдигнал от земята, и лицето й почервенява от липса на въздух. Не! Лайя! Вече се движа към нея, но стискам зъби и се принуждавам да спра. Трябва да отворим загоните, ако искаме да изведем Книжниците и да ги качим на лодките.
— Стигни до нея, Тас — казвам. — Отвлечи вниманието на Надзирателя. Аз ще се справя с ключалката.
Тас хуква, а аз оставям Дарин до загона на Книжниците. Легионерите, пазещи входа му, са се втурнали към Кауф в опит да спрат масовото бягство на затворниците, и аз насочвам вниманието си към ключалката. Тя е здраво заседнала, и колкото и да я въртя, не се отваря. Вътре в загона мъж си проправя път напред, само тъмните му очи се виждат през летвите. Лицето му е толкова мръсно, че не мога да кажа дали е стар или млад.
— Елиас Валерий? — казва той с дрезгав шепот.
Докато изваждам ятагана си, за да счупя ключалката, се осмелявам да предположа. — Арай?
Мъжът кима. — Какво ви бави толкова? Ние… Зад теб!
Предупреждението му ме спасява от копие в корема, и аз едва избягвам следващото. Дузина войници се приближават към мен, необезпокоявани от хаоса при портата.
— Ключалката, Валерий! — казва Арай. — Бързо.
— Или ми дай минута — изсъсквам през стиснати зъби, отклонявайки две копия с ятаганите си, — или направи нещо полезно.
Арай излайва заповед към Книжниците в загона. Секунди по-късно порой от камъни прелита над върха и се изсипва върху копиеносците.
Гледането на тази тактика е като да наблюдаваш глутница мишки, хвърлящи камъчета по орда гладни котки. За мое щастие, тези мишки имат добра точност. Двама от най-близките копиеносци се олюляват, давайки ми достатъчно време да се завъртя и да счупя ключалката с удар на ятагана си.
Вратата се разтваря с трясък, и с рев Книжниците изригват от загона.
Вдигам стоманен кинжал от Сера от един от падналите копиеносци и го подавам на Арай, който излиза с останалите. — Отвори другия загон! — викам. — Трябва да стигна до Лайя!