Море от затворници Книжници сега наводнява двора, но фигурата на Надзирателя се подава над тях. Малка група деца Книжници, сред тях Тас, нападат стареца. Той замахва с ятагана си, за да ги държи на разстояние, но е разхлабил хватката си върху Лайя, и тя се мята в опит да се освободи.
— Надзирателю! — изревавам. Той се обръща при звука на гласа ми, а Лайя изрита петата си право назад в пищяла му, докато захапва плътта на ръката му. Надзирателят се дръпва, а едно от децата Книжници се промъква близо и удря коляното му с тежък тиган. Надзирателят изревава, и Лайя се изплъзва от него, посягайки към кинжала на кръста си.
Но той не е там. Сега блести в ръцете на Тас. Малкото му лице се изкривява от ярост, докато се хвърля към Надзирателя. Приятелите му се нахвърлят върху стареца, хапейки, драскайки, поваляйки го, отмъщавайки на чудовището, което ги е малтретирало от деня на раждането им.
Тас забива кинжала в гърлото на Надзирателя, отдръпвайки се от гейзера кръв, който изригва. Другите деца се пръсват, обграждайки Лайя, която притиска Тас към гърдите си. Аз съм до тях миг по-късно.
— Елиас — шепне Тас. Не може да откъсне очи от Надзирателя. — Аз…
— Ти уби демон, Тас от севера. — Коленича до него. — Горд съм да се бия до теб. Изведи другите деца. Още не сме свободни. — Поглеждам към портата, където стражите сега се борят с орда обезумели затворници. — Срещни ни при лодките.
— Дарин! — Лайя ме поглежда. — Къде…
— До загона — казвам. — Нямам търпение да се събуди, за да му дам да се разбере. Трябваше да го влача из целия този проклет затвор.
Барабаните бият обезумяло, и над хаоса едва чувам отговарящите барабани на далечен гарнизон. — Дори да избягаме на лодките — казва Лайя, докато тичаме към загона, — ще трябва да излезем, преди да стигнем Гората на здрача. А Воините ще ни чакат, нали?
— Ще успеят — казвам. — Но имам план. — Е, не точно план. По-скоро предчувствие — и може би илюзорна надежда, че мога да използвам новото си положение, за да направя нещо доста безумно. Това е залог, който ще зависи от Мястото на изчакването, от Шаева и от моята сила на убеждение.
С Дарин, преметнат през рамото ми, се отправяме към входната порта на Кауф, залята от затворници. Тълпата е обезумяла — твърде много хора се борят да излязат, а твърде много Воини се опитват да ни задържат вътре.
Чувам метално скърцане. — Елиас! — Лайя сочи към решетъчната порта. Бавно, тежко, тя започва да се спуска. Звукът дава нови сили на Воините, отблъскващи затворниците, и ние с Лайя сме избутани по-далеч от портата.
— Факли, Лайя! — извиквам. Тя грабва две от близката стена и ги размахваме като ятагани. Хората около нас инстинктивно се отдръпват от огъня, което ни позволява да си пробием път.
Решетъчната порта се спуска още няколко стъпки, вече почти на нивото на очите. Лайя ме хваща за ръката. — Един тласък — извиква тя. — Заедно — сега!
Сплитаме ръце, снижаваме факлите и си проправяме път през тълпата. Избутвам я под решетъчната порта преди мен, но тя се съпротивлява и се обръща рязко, принуждавайки ме да я последвам.
И ето ни — под портата, през нея, бягайки покрай войниците, които се бият със затворниците, насочвайки се право към навеса за лодки, където виждам две баржи, вече на четвърт миля надолу по реката, и още две, които потеглят от доковете, с Книжници, увиснали по бордовете.
— Тя успя! — извиква Лайя. — Афия успя!
— Стрелци! — На стената на Кауф се появява редица войници. — Бягай!
Дъжд от стрели се изсипва около нас и половината Книжници, тичащи с нас към навеса за лодки, падат. Почти стигнахме. Почти.
— Елиас! Лайя! — Забелязвам червено-черните плитки на Афия на вратата на навеса. Тя ни маха да влезем, очите й са вперени в стрелците. Лицето й е нарязано, ръцете й са покрити с кръв, но тя бързо ни повежда към малка кану.
— Колкото и да ми се иска да се впусна в приключение с лодка сред неизмитата тълпа — казва тя, — мисля, че това ще е по-бързо. Побързайте.
Положих Дарин между две пейки, грабвам гребло и се отблъсквам от навеса. Зад нас Арай качва Тас и Бий на последната баржа на Книжниците и я отпраща. Хората му гребат напред с паническа скорост. Бързо течението ни отнася от руините на Кауф — и към Гората на здрача.
— Каза, че имаш план — Лайя кима към меката зелена линия на Гората на юг. Дарин лежи между нас, все още в безсъзнание, главата му е облегната на раницата на сестра му. — Може би сега е добър момент да го споделиш.
Какво да й кажа за сделката, която сключих с Шаева? Откъде изобщо да започна?