С истината.
— Ще го споделя — казвам тихо, така че само тя да ме чуе. — Но първо има нещо друго, което трябва да ти кажа. За това как оцелях след отровата. И за това какво съм станал.
Глава 56
Хелене
ЕДИН МЕСЕЦ ПО-КЪСНО
Дълбоката зима нахлува в Антиум с три дневна виелица. Сняг покрива града толкова дебело, че Книжниците, които го разчистват, работят денонощно, за да поддържат пътищата проходими. Свещи за средата на зимата горят цяла нощ в прозорците из целия град, от най-изисканите имения до най-бедните колиби.
Император Марк ще празнува празника в имперския дворец с Патерите и Материте на няколко десетки важни родове. Моята разузнавателна мрежа ми съобщава, че ще бъдат сключени много сделки — търговски споразумения и назначения в правителството, които ще укрепят още повече властта на Марк.
Знам, че е истина, защото аз помогнах за организирането на повечето от тези сделки.
В казармите на Черната гвардия седя на бюрото си, подписвайки заповед за изпращане на отряд от хората ми в Тиборум. Върнахме си пристанището от Диваците, които почти го превзеха, но те не се отказват. Сега, след като слабостта ни, ще се върнат — с още хора.
Гледам през прозореца към белия град. Мисъл пробягва през ума ми, спомен за Хана и мен, как се замеряхме със снежни топки преди много време, когато баща ни доведе в Антиум като момичета. Усмихвам се. Спомням си. После заключвам спомена на тъмно място — където няма да го видя отново — и се връщам към работата си.
— Научи се да заключваш проклетия си прозорец, момиче.
Дрезгавият глас е незабавно разпознаваем. Въпреки това подскачам. Очите на Готвачката проблясват под качулка, която скрива белезите й. Тя се държи на разстояние, готова да се шмугне обратно през прозореца при първия знак за заплаха.
— Можеш просто да използваш входната врата — казвам. — Ще се погрижа никой да не те спре.
— Приятелки сме вече, а? — Готвачката накланя белязаната си глава и показва зъбите си в подобие на усмивка. — Колко мило.
— Раната ти — заздравя ли напълно?
— Все още съм тук. — Готвачката надзърта през прозореца и се суети. — Чух за семейството ти — казва грубо. — Съжалявам.
Вдигам вежди. — Положила си усилия да се промъкнеш тук, за да изкажеш съболезнованията си?
— Това — казва Готвачката, — и да ти кажа, че когато си готова да се изправиш срещу Кучката от Блекклиф, мога да помогна. Знаеш как да ме намериш.
Обмислям запечатаното писмо от Марк на бюрото си. — Ела утре — казвам. — Ще поговорим.
Тя кима и без дори шепот се шмугва обратно през прозореца. Любопитството ме тегли и аз отивам до прозореца, оглеждайки отвесните стени над и под него за кука, драскотини, какъвто и да е знак как е изкачила неизкачимата стена. Нищо. Ще трябва да я попитам за този трик.
Насочвам вниманието си към писмото на Марк:
Тиборум е под контрол, а родовете Серка и Ароман се подчиниха. Няма повече извинения. Време е да се справим с нея.
Има само една тя, за която може да става дума. Чета нататък.
Бъди тиха и внимателна. Не искам бързо убийство, Гарван. Искам пълно унищожение. Искам тя да го почувства. Искам Империята да узнае силата ми.
Сестра ти беше очарователна на вечерята с посланика на Маринерите снощи. Тя напълно го успокои относно промяната във властта тук. Такова полезно момиче. Моля се да остане здрава и да служи на Империята дълго време.
— Император Марк Фарар
Петгодишният на дежурство по съобщенията подскача, когато отварям вратата на кабинета си. След като му давам задачата, препрочитам писмото на Марк и чакам нетърпеливо. Моменти по-късно се чука на вратата.
— Кървав гарван — казва капитан Харпър, когато влиза. — Повикали сте ме?
Подавам му писмото. — Трябва ни план — казвам. — Тя разпусна армията си, когато разбра, че ще кажа на Марк за преврата, но това не значи, че не може да я събере отново. Керис няма да падне лесно.
— Или изобщо — промърморва Харпър. — Това ще отнеме месеци. Дори да не очаква атака от Марк, ще очаква такава от вас. Ще бъде подготвена.
— Знам това — казвам. — Затова ни трябва план, който наистина да проработи. Това започва с намирането на Куин Ветурий.
— Никой не е чувал за него, откакто избяга от Сера.
— Знам къде да го намеря — казвам. — Събери екип. Увери се, че Декс е в него. Тръгваме след два дни. Свободен си.
Харпър кима, и аз се връщам към работата си. Когато той не си тръгва, повдигам вежди. — Има ли нещо, от което се нуждаеш, Харпър?
— Не, Гарван. Само… — Изглежда по-неловко, отколкото някога съм го виждала — достатъчно, за да ме разтревожи. От екзекуцията насам той и Декс бяха безценни. Подкрепиха преустройството ми на Черната гвардия — лейтенант Сергий сега е изпратен на Южния остров — и ме подкрепиха непоколебимо, когато някои от Черната гвардия се опитаха да се разбунтуват.