— Ако ще се изправяме срещу Комендантката, Гарван, знам нещо, което може да е полезно.
— Продължавай.
— В Нур, ден преди бунта, видях Елиас. Но никога не ти казах.
Облягам се назад в стола си, усещайки, че ще науча повече за Авитас Харпър, отколкото предишният Кървав гарван някога е знаел.
— Това, което имам да кажа — продължава Авитас, — е за защо не ти казах. Става дума за това защо Комендантката ме държеше под око в Блекклиф и ме вкара в Черната гвардия. Става дума за Елиас. И — той поема дълбоко дъх — за нашия баща.
Нашия баща.
Нашия баща. Неговия и на Елиас.
Отнема ми миг, за да осмисля думите. После му заповядвам да седне и се навеждам напред.
— Слушам.
• • •
След като Харпър си тръгва, се осмелявам да се изправя срещу кишата и калта по улиците, за да се отправя към куриерската служба, където са пристигнали два пакета от вила Артурия в Сера. Първият е моят зимен подарък за Ливия. След като проверявам дали е непокътнат, отварям втория пакет.
Затавам дъх при блясъка на маската на Елиас в ръката ми. Според куриер от Кауф, Елиас и няколкостотин бегълци Книжници изчезнали в Гората на здрача малко след бягството си от затвора. Дузина имперски войници се опитали да ги последват, но изкълчените им тела били открити на границите на Гората на следващата сутрин.
Никой не е виждал или чувал за бегълците оттогава.
Може би Нощната трева е убила приятеля ми, или пък Гората го е сторила. Или може би, някак си, той е намерил друг начин да избегне смъртта. Както дядо му и майка му, Елиас винаги е имал необичайна способност да оцелява там, където друг би загинал.
Няма значение. Той си отиде, и частта от сърцето ми, където той живееше, сега е мъртва. Прибирам маската в джоба си — ще намеря място за нея в покоите си.
Отправям се към двореца, с подаръка за Ливи под мишница, обмисляйки думите на Авитас: Комендантката ме държеше под око в Блекклиф, защото това беше последното желание на баща ми. Поне така подозирам. Тя никога не го е признала.
Помолих Комендантката да ми даде мисията да те следя, защото исках да науча повече за Елиас чрез теб. Не знаех нищо повече за баща ни, освен това, което майка ми ми каза. Казваше се Ренатия, и тя твърдеше, че баща ни никога не се вписвал в калъпа, който Блекклиф се опитвал да му наложи. Казваше, че бил добър. Мил. Дълго време мислех, че лъже. Аз никога не съм бил такъв, така че не можеше да е истина. Но може би просто не съм наследил по-добрите черти на баща си. Може би те са отишли при друг син.
Разбира се, го смъмрих — трябваше да ми каже отдавна — но след като гневът и неверието ми улягат, осъзнах какво представлява тази информация: пукнатина в бронята на Комендантката. Оръжие, което мога да използвам срещу нея.
Стражите на двореца ме пропускат в имперското крило само с нервни погледи един към друг. Започнах да изкоренявам враговете на Империята — и започнах оттук. Марк може да гори в адовете, що се отнася до мен, но бракът на Ливи с него я поставя в опасност. Неговите врагове ще бъдат и нейни, и аз няма да я загубя.
Лайя от Сера имаше същия тип любов към брат си. За първи път, откакто я срещнах, я разбирам.
Намирам сестра си да седи на балкон, който гледа към нейната частна градина. Фарис и друг Черен страж стоят в сенките на десетина крачки от нея. Казах на приятеля си, че не е нужно да приема тази позиция. Да охраняваш осемнадесетгодишно момиче със сигурност не е желана длъжност за член на силите на Кървавия гарван.
Ако ще убивам, каза той, бих предпочел да го правя, докато защитавам някого.
Той ми кимва за поздрав, а сестра ми вдига поглед.
— Кървавия гарван. — Тя се изправя, но не ме прегръща или целува, както би го направила някога, макар да виждам, че иска. Кимвам кратко към стаята й. Искам уединение.
Сестра ми се обръща към шестте момичета, които седят близо до нея, три от които са с тъмна кожа и жълти очи. Когато за първи път писа на майката на Марк, молейки я да изпрати три момичета от разширеното семейство на Марк, за да бъдат нейни придворни дами, бях изумена, както и всяко илюстрийско семейство, което беше пренебрегнато. Плебеите обаче все още говорят за това.
Момичетата и техните илюстрийски двойници изчезват при нежно дадената заповед на Ливия. Фарис и другият Черен страж тръгват да ни последват, но аз им махвам да се отдръпнат. Сестра ми и аз влизаме в спалнята й, и аз поставям зимния й подарък на леглото и гледам как го разкъсва.