Тя ахва, когато светлината блести върху изящните сребърни ръбове на старото ми огледало.
— Но това е твое — казва Ливия. — Майка…
— … би искала ти да го имаш. Няма място за него в покоите на Кървавия гарван.
— Красиво е. Ще го окачиш ли за мен?
Повиквам слуга да ми донесе чук и пирони, и когато той се връща, свалям старото огледало на Ливи и запушвам шпионската дупка зад него. Марк просто ще нареди на шпионите си да изрежат нова. Но за сега, поне, сестра ми и аз можем да говорим насаме.
Тя сяда на стола до тоалетката, докато забивам пирон. Когато говоря, държа гласа си тих.
— Добре ли си?
— Ако питаш същото, което ме питаш всеки ден от сватбата — Ливи вдига вежда — тогава да. Не ме е докосвал от първия път. Освен това аз го потърсих онази нощ. — Сестра ми вдига брадичка. — Няма да го оставя да мисли, че се страхувам от него, каквото и да прави.
Потискам тръпка. Да живееш с Марк — да си негова съпруга — това е животът на Ливи сега. Моята погнуса и омраза към него само ще направят това по-трудно. Тя не ми каза нищо за сватбената си нощ, и аз не съм питала.
— Хванах го да говори сам със себе си онзи ден — казва Ливи, гледайки ме. — Не беше първият път.
— Чудесно. — Забивам пирон. — Император, който е садист и чува гласове.
— Не е луд — замислено казва Ливи. — Той е под контрол, докато не заговори за насилие над теб — само над теб. Тогава става неспокоен. Мисля, че вижда призрака на брат си, Хел. Мисля, че затова не те е докоснал.
— Е, ако е преследван от призрака на Зак, — казвам, — надявам се той да остане. Поне докато…
Очите ни се срещат. Докато не си отмъстим. Ливия и аз не сме говорили за това. Беше ясно още от първия момент, когато я видях след онзи ужасен ден в тронната зала.
Сестра ми разресва косата си. — Не си чула нищо повече за Елиас?
Свивам рамене.
— А какво става с Харпър? — опитва отново Ливи. — Стела Галерий се опитва да се срещне с него.
— Трябва да ги запознаеш.
Сестра ми сбърчва чело, докато ме наблюдава. — Как е Декс? Вие двамата сте толкова…
— Декс е лоялен войник и отличен лейтенант. Бракът може да е малко по-сложен за него. Повечето от твоите познати не са негов тип. И — вдигам огледалото — можеш да спреш сега.
— Не искам да си сама — казва Ливи. — Ако имахме майка или баща, или дори Хана, щеше да е различно. Но, Хел…
— С цялото ми уважение, Императрице — казвам тихо. — Името ми е Кървавия гарван.
Тя въздъхва, а аз закачам огледалото, изправяйки го с едно докосване. — Готово.
Улавям отражението си. Изглеждам както преди няколко месеца, в навечерието на дипломирането ми. Същото тяло. Същото лице. Само очите са различни. Гледам в бледия поглед на жената пред мен. За момент виждам Хелене Артурия. Момичето, което се надяваше. Момичето, което мислеше, че светът е справедлив.
Но Хелене Артурия е счупена. Разрушена. Хелене Артурия е мъртва.
Жената в огледалото не е Хелене Артурия. Тя е Кървавия гарван. Кървавия гарван не е самотен, защото Империята е нейната майка и баща, неин любовник и най-добър приятел. Тя няма нужда от нищо друго. Няма нужда от никого.
Тя стои отделно.
Глава 57
Лайя
Марин се простира отвъд Гората на здрача, огромен бял килим, осеян със замръзнали езера и петна от гори. Никога не съм виждала толкова ясно и синьо небе или вдишвала въздух, който сякаш ме изпълва с живот всеки път, когато поема дъх.
Свободните земи. Най-сетне.
Вече обичам всичко в това място. То е познато по начина, по който биха били познати родителите ми, мисля си, ако можех да ги видя отново след всички тези години. За първи път от месеци не усещам удушаващата хватка на Империята около гърлото си.
Гледам как Арай дава последната заповед на Книжниците да се отправят на път. Тяхното облекчение е осезаемо. Въпреки уверенията на Елиас, че духовете няма да ни безпокоят, Гората на здрача ни тежеше все повече, колкото по-дълго оставахме в нея. Напуснете, сякаш ни съскаше тя. Не принадлежите тук.
Арай ме намира до изоставената колиба, която съм възстановила за Дарин, себе си и Афия, на няколкостотин метра от границата на Гората.
— Сигурна ли си, че не искаш да се присъединиш към нас? Чух, че Адиса има лечители, които дори Империята не може да надмине.
— Още един месец на студ ще го довърши. — Кимвам към колибата, искрящо чиста отвътре и светеща от топлината на буен огън. — Той има нужда от почивка и топлина. Ако след няколко седмици все още не е добре, ще намеря лечител, който да дойде при мен. — Не казвам на Арай най-дълбокия си страх: че не вярвам, че Дарин ще се събуди. Че мисля, че ударът е бил твърде тежък след всичко, което вече е преживял.