Че се тревожа, че брат ми е отишъл завинаги.
— В твой дълг съм, Лайя от Сера. — Арай гледа към Книжниците, които бавно се движат към път на около четвърт миля разстояние. Четиристотин и дванадесет накрая. Толкова малко. — Надявам се да те видя в Адиса някой ден скоро, с брат ти до теб. Твоите хора имат нужда от някой като теб.
Той се сбогува и вика Тас, който се прощава с Елиас. Месец храна, бани и чисти — макар и твърде големи — дрехи са направили чудеса с детето. Но той е замислен, откакто уби Надзирателя. Чувала съм го да стене и вика насън. Старецът все още преследва Тас.
Гледам как Елиас предлага на Тас едно от остриетата от Серанска стомана, което открадна от страж в Кауф.
Тас хвърля ръце около врата на Елиас, прошепвайки нещо, което го кара да се ухили, и хуква да се присъедини към останалите Книжници.
Когато последният от групата се отправя на път, Афия излиза от колибата. Тя също е облечена за пътуване.
— Вече прекарах твърде дълго далеч от племето си — казва Залдарата. — Небето знае какво е правил Гибран в мое отсъствие. Вероятно вече е забременил половин дузина момичета. Ще плащам подкупи, за да успокоя разгневените им родители, докато не фалирам.
— Нещо ми подсказва, че Гибран е добре. — Усмихвам се на нея. — Сбогува ли се с Елиас?
Тя кимва. — Той крие нещо от мен. — Отвърнах поглед. Знам много добре какво крие Елиас. Той се довери само на мен за сделката си с Ловецът на души. И ако другите са забелязали, че го няма през по-голямата част от нощта и за дълги периоди през деня, не са сметнали за нужно да го споменат.
— Най-добре се увери, че не крие нищо от теб — продължава Афия. — Лош начин да се сближиш с някого.
— Небеса, Афия — измърморвам, оглеждайки се назад и надявайки се Елиас да не е чул. За щастие, той е изчезнал обратно в Гората. — Не се сближавам с него, нито пък имам някакъв интерес…
— Не се и опитвай, момиче. — Афия завърта очи. — Слушането ти е направо неловко. — Тя ме оглежда за секунда и после ме прегръща — бързо и изненадващо топло.
— Благодаря ти, Афия — казвам в плитките й. — За всичко.
Тя ме пуска с вдигната вежда. — Говори за честта ми надалеч и нашироко, Лайя от Сера — казва тя. — Дължиш ми го. И се грижи за брат си.
Гледам през прозорците на колибата към Дарин. Тъмнорусата му коса е чиста и подстригана късо, лицето му отново изглежда младо и красиво. Внимателно съм се погрижила за всичките му рани, и повечето вече са само белези.
Но все пак той не помръдва. Може би никога няма да помръдне.
Няколко часа след като Афия и Книжниците изчезват зад хоризонта, Елиас се появява от Гората. Колибата, толкова тиха сега, когато всички са си тръгнали, изведнъж се чувства по-малко самотна.
Той почуква, преди да влезе, внасяйки със себе си студ. Без брада сега, с късо подстригана коса и част от теглото си обратно, той изглежда повече като предишното си аз.
Освен очите му. Те са различни. Може би по-замислени. Теглото на бремето, което е поел, все още ме поразява. Макар че ми е обяснявал многократно — че го е приел с цялото си сърце, дори го е искал — все още се чувствам ядосана на Ловецът на души. Трябва да има някакъв начин да се измъкне от тази клетва. Някакъв начин Елиас да живее нормален живот, да пътува до Южните земи, за които винаги е говорил с такава обич. Някакъв начин да посети племето си и да се събере отново с Мами Рила.
Засега Гората го държи здраво. Когато той излиза от дърветата, никога не е за дълго. Понякога духовете дори го следват навън. Неведнъж съм чувала ниския тембър на гласа му, шепнещ утешителни думи на ранена душа. От време на време той излиза от Гората намръщен, мислите му върху някой проблемен дух. Мисля, че е момиче, но той не говори за нея.
— Мъртва кокошка за мислите ти? —
Той вдига отпуснатото животно, а аз кимвам към легена. — Само ако я оскубеш. —
Плъзвам се на плота до него, докато той работи. — Липсват ми Тас, Афия и Араж — казвам. — Толкова е тихо без тях. —
— Тас те боготвори — усмихва се Елиас. — Всъщност, мисля, че е влюбен. —
— Само защото му разказвах истории и го храних — отвръщам. — Ако всички момчета бяха толкова лесни за спечелване. — Не искам думите ми да звучат толкова остро, и захапвам устна веднага щом ги изричам. Елиас повдига тъмна вежда и ми хвърля кратък, любопитен поглед, преди да се върне към полуоскъбаното пиле. —