Докато не дойде Блекклиф, де.
Не й обръщай внимание, казвам си. Не мога да позволя обвиненията й да кънтят в ушите ми, когато се срещна със Змията.
— Трябваше да останеш в затвора — казва Хана. — Не си струва баща ни да ходи при императора и да моли… да моли на колене.
Кървави небеса, татко. Не. Не е трябвало да се унижава — не заради мен. Гледам надолу към ръцете си, разгневена, когато усещам очите си да парят от сълзи. По дяволите, ще се изправя срещу Марк. Нямам време за вина или сълзи.
— Хана. — Гласът на майка ми е стоманен, толкова различен от обичайното й кротко държание. — Излез.
Сестра ми вдига предизвикателно брадичка, преди да се обърне и да излезе бавно, сякаш сама е решила да си тръгне. Щеше да си отлична Маска, сестро.
— Ливи — казва майка ми след минута. — Погрижи се да не излее гнева си върху робите.
— Вероятно вече е твърде късно за това — промърморва Ливия, докато излиза. Опитвам се да стана, но майка ми слага ръка на рамото ми и ме притиска обратно в стола с изненадваща сила.
Тя нанася парещ мехлем върху дълбока, зловеща рана на скалпа ми. Хладните й пръсти обръщат лицето ми ту на една, ту на друга страна, очите й са тъжни огледала на моите собствени.
— О, моето момиче — прошепва тя. Изведнъж се чувствам разклатена, сякаш искам да се срина в ръцете й и никога да не напусна тяхната безопасност.
Вместо това отблъсквам ръцете й.
— Стига. — По-добре да мисли, че съм нетърпелива, отколкото прекалено мека. Не мога да й покажа ранените части от себе си. Не мога да ги покажа на никого. Не и когато силата ми е единственото, което ще ми послужи сега. И не когато съм на минути от срещата със Змията.
Имам мисия за теб, беше казал той. Какво ще ме накара да направя? Да потуша революцията? Да накажа Книжниците за въстанието им? Твърде лесно. По-лоши възможности ми идват наум. Опитвам се да не мисля за тях.
До мен майка ми въздъхва. Очите й се пълнят със сълзи и аз се вцепенявам. Справям се със сълзите толкова добре, колкото с любовни признания. Но нейните сълзи не се стичат. Тя се втвърдява — нещо, което е била принудена да научи като майка на Маска — и посяга към бронята ми. Безмълвно ми помага да я облека.
— Кървав гарван. — Баща ми се появява на вратата след няколко минути. — Време е.
• • •
Император Марк се е настанил във Вила Ветурия.
В дома на Елиас.
— Несъмнено по настояване на Комендантката — казва баща ми, докато стражите с цветовете на Ветурия отварят портата на вилата. — Ще иска да го държи близо.
Иска ми се да беше избрал къде да е другаде. Спомени ме връхлитат, докато минаваме през двора. Елиас е навсякъде, присъствието му е толкова силно, че ако само обърна глава, ще го видя на сантиметри от мен, с отпуснати назад рамене в небрежна грация, с шега на устните.
Но, разбира се, той не е тук, нито пък дядо му, Квин. На тяхно място има десетки войници от рода Ветурия, наблюдаващи стените и покривите. Гордостта и презрението, които бяха отличителни черти на Ветурия при Квин, са изчезнали. Вместо това през двора се носи подмолен страх. В един ъгъл е набързо издигнат стълб за бичуване. Свежа кръв опръсква камъните около него.
Чудя се къде е Квин сега. Някъде на сигурно място, надявам се. Преди да му помогна да избяга в пустинята на север от Сера, той ме предупреди. Пази си гърба, момиче. Ти си силна, и тя ще те убие заради това. Не направо. Родът ти е твърде важен за това. Но ще намери начин. Не се наложи да питам за кого говори.
С баща ми влизаме във вилата. Ето антрето, където Елиас ме посрещна след завършването ни. Мраморното стълбище, по което се надбягвахме като деца, гостната, където Квин приемаше гости, килерът на иконома зад нея, където с Елиас шпионирахме.
Когато ни въвеждат в библиотеката на Квин, се боря за контрол над мислите си. Достатъчно лошо е, че Марк, като император, може да ми заповяда да изпълнявам волята му. Не мога да му позволя да види, че скърбя за Елиас. Той ще използва тази слабост в своя полза — знам го.
Ти си Маска, Артурия. Държи се като такава.
— Кървав гарван. — Марк вдига поглед при влизането ми, заглавието ми звучи някак оскърбително на устните му. — Патер Акилус. Добре дошли.
Не съм сигурна какво очаквам, когато влизаме. Може би Марк, отпуснат сред харем от насинени и пребити жени.
Вместо това той е в пълна бойна броня, наметалото и оръжията му са окървавени, сякаш е бил в разгара на битката. Естествено. Винаги е обичал кръвта и адреналина на боя.