Двама войници от рода Ветурия стоят до прозореца. Комендантката е до Марк, сочейки карта на бюрото пред тях. Докато се навежда напред, улавям проблясък на сребро под униформата й.
Кучката носи ризата, която ми открадна.
— Както казвах, господарю. — Комендантката кимва в знак на поздрав, преди да продължи разговора. — С надзирателя Сиселий от Кауф трябва да се справим. Той беше братовчед на стария Кървав гарван и споделяше разузнавателна информация от разпитите на затворниците в Кауф с него. Това беше причината Гарванът да държи толкова здраво вътрешния бунт.
— Не мога да търся предателския ти син, да се боря с революцията на плъховете, да подчиня родовете Илустриан на волята си, да се справям с нападенията по границата и да се заема с един от най-могъщите мъже в Империята, Командирке. — Марк е приел властта си естествено. Сякаш я е очаквал. — Знаеш ли колко тайни знае Надзирателя? Той може да вдигне армия с няколко думи. Докато не подредим останалата част от Империята, Надзирателя го оставяме на мира. Свободна си. Патер Акилус. — Марк поглежда към баща ми. — Върви с Комендантката. Тя ще се погрижи за детайлите на нашата… договореност.
Договореност. Условията за освобождаването ми. Баща ми все още не ми е казал какви са били.
Но сега не мога да питам. Баща ми следва Комендантката и двамата войници от рода Ветурия навън. Вратата на кабинета се затръшва зад тях. С Марк оставаме сами.
Той се обръща да ме огледа. Не мога да срещна погледа му. Всеки път, когато се взирам в жълтите му очи, виждам кошмарите си. Очаквам той да се наслади на слабостта ми. Да ми прошепне на ухото за тъмните неща, които и двамата виждаме, както прави от седмици. Чакам приближаването му, атаката му. Знам какъв е. Знам с какво ме заплашва от месеци.
Но той стиска челюст и наполовина вдига ръка, сякаш ще пропъди комар. После се овладява, вена на слепоочието му пулсира.
— Изглежда, Артурия, че ти и аз сме свързани един с друг, като император и Кървав гарван. — Той изплюва думите към мен. — Докато единият от нас не умре, така или иначе.
Изненадана съм от горчивината в гласа му. Котешките му очи са вперени в далечината. Без Зак до него, той не изглежда напълно присъстващ — половин човек вместо цял. Беше… по-млад около Зак. Все още жесток, все още ужасен, но отпуснат. Сега изглежда по-възрастен, по-твърд и, може би най-ужасяващо, по-мъдър.
— Тогава защо просто не ме уби в затвора? — казвам.
— Защото ми хареса да гледам как баща ти моли. — Марк се ухилва, проблясък на стария си аз. Усмивката избледнява. — И защото Авгурите изглежда имат слабост към теб. Каин ме посети. Настоя, че ако те убия, това ще доведе до моята собствена гибел. — Змията свива рамене. — Честно казано, изкушен съм да ти прережа гърлото само за да видя какво ще стане. Може би все още ще го направя. Но засега имам мисия за теб.
Овладей се, Артурия. — Твой съм да заповядваш, господарю.
— Черната гвардия — твоите хора сега — досега не успяха да намерят и заловят бунтовника Елиас Ветурий.
Не.
— Ти го познаваш. Знаеш как мисли. Ще го преследваш и ще го върнеш в окови. После ще го изтезаваш и ще го екзекутираш. Публично.
Преследвай. Изтезавай. Екзекутирай.
— Господарю. — Не мога да го направя. Не мога. — Аз съм Кървав гарван. Трябва да потуша революцията…
— Революцията е потушена — казва Марк. — Твоята помощ не е нужна.
Знаех, че това ще се случи. Знаех, че ще ме изпрати след Елиас. Знаех го, защото го сънувах. Но не мислех, че ще е толкова скоро.
— Току-що станах водач на Черната гвардия — казвам. — Трябва да опозная хората си. Задълженията си.
— Но първо трябва да бъдеш пример за тях. Какъв по-добър пример от това да заловиш най-големия предател на Империята? Не се тревожи за останалата част от Черната гвардия. Те ще приемат заповеди от мен, докато си на тази мисия.
— Защо не изпратиш Комендантката? — Опитвам се да потисна отчаянието в гласа си. Колкото повече се показва, толкова повече той ще се наслаждава на него.
— Защото ми трябва някой безмилостен, за да смаже революцията — казва Марк.
— Искаш да кажеш, че ти трябва съюзник до теб.
— Не бъди глупава, Артурия. — Той поклаща глава с отвращение и започва да крачи. — Нямам съюзници. Имам хора, които ми дължат неща, и хора, които искат неща, и хора, които ме използват, и хора, които аз използвам. В случая с Комендантката, искането и използването са взаимни, затова тя ще остане. Тя предложи ти да преследваш Елиас като тест за лоялност. Аз се съгласих с предложението й.